Подриване на Теория на отражението: Исак Паси срещу Тодор Павлов

Подриване на Теория на отражението: Исак Паси срещу Тодор Павлов

Камелия Спасова
Вт., 07/19/2022 - 12:36
0 comments
РЕЗЮМЕ

Битката за истинския реализъм е особено изострена в марксисткия дискурс, както на изток, така и на запад от Берлинската стена. Отделни кадри от тези полемики включват не просто засрещането на разноречиви дискурси, но и прякото заставане лице в лице на леви мислители. Сблъсъкът между Исак Паси и Тодор Павлов е само частен случай в една много по-широка рамка, мислен от замесените в нея като епическа битка през 60-те във философския факултет на Софийски университет. Във връзка с този прастар дебат за правдоподобността/илюзорността на изкуството Исак Паси, критикувайки теория на отражението на Тодор Павлов, привлича иносказателно анекдотичната история, записана от Плиний Стари. Това е разказът за агона между Зевксид и Паразий. Статията ще разгледа начините, по които е възможно да бъде подрита догматичната теория на отражението.


Подриване на Теория на отражението: Исак Паси срещу Тодор Павлов
  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 322 - 340
    Брой страници
    19
    ЕЗИК
    Български
    ГОДИНА: ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • ИНСТИТУЦИЯ
    Софийски университет „Св. Климент Охридски“
    ORCID ID
    0000-0002-7920-7228
    WEB OF SCIENCE RESEARCHER ID
    G-4150-2019
    SCOPUS ID
    57211476615
    EMAIL
    ksspassova@uni-sofia.bg
    ДЪРЖАВА
    България

    Камелия Спасова е родена през 1982 г. в София. Доцент по антична и западноевропейска литература в катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). Нейни стихотворения са преведени на английски, немски, руски, гръцки, турски, румънски, датски, сръбски, италиански и хърватски. Редактор в „Литературен вестник“. Разработва поетика на примера, в която разглежда как конкретни литературни творби биват използвани като (изключителни) примери или като аномалия в теоретични и философски изследвания. Занимава се с антични и съвременни миметични теории, както и с опитите да бъде осмислено понятието за световна литература. Интересуват я опитите да бъде концептуализирано какво се случва със съвременната българска литература.