Темата за романа на историята – ни дава свободата да разгледаме понятието от два ракурса – единия епистемологичен, другия – артистичен. Самият термин история принадлежи и на науката, и на литературата, и в един случай може да означава действителни събития, а от друг – да бъде просто наратив. Ето защо, е любопитно да видим не само дали романът може да служи като „извор” и да носи знание за миналото (възможност, която винаги е привличала писателите), но и дали историята може да бъде четена като роман (опасност, която обичайно е отблъсквала историците). Бяга ли ерудицията от увлекателния разказ и на какво още романът може да научи историка? Тези въпроси служат за отправна точка на настоящата статия.
ЗА РОМАННОТО В ИСТОРИЯТА И ЗА ЗНАНИЕТО НА РОМАНА
-
ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 13 - 24
Брой страници12Брой преглеждания:
-
- ИМЕ: Маргарита Серафимова
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература – Българска академия на науките
-
ДЪРЖАВАBulgaria
-
Маргарита Серафимова (Институт за литература, БАН) е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1989), специализирала е в Université de Genève, Швейцария (1998–1999, 2002–2003) и е преподавала в Université Clermont Auvergne, Франция (2006–2012). Автор е на монографиите „Писмото и романът” (2001), „Пространството в литературата” (2018) и „Орхан Памук и "Името ми е Червен". От османската миниатюра до постмодерния роман” (2020), на учебното помагало „Ренесанс: литературни анализи за 10. клас” (2002), както и на редица литературоведски и културологични изследвания. Доктор (Теория на литературата) от 2000 г. и доктор на науките (Теория и история на културата) от 2016 г. Водила е лекционни курсове към Катедра по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” (1995–2005, 2013–1016). Член е на Академичния кръг по сравнително литературознание, Българското общество за проучване на XVIII век, Centre de recherches sur les litteratures et la sociopoetique (CELIS).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ