Проблемът за властта е един от основните в творчеството на Владимир Зарев. Настоящата статия го разглежда през универсалната призма на езика. Словото и отношението му към историческото е интерпретирано на различни нива – Словото като памет, Словото като игра, Словото като себепознание. И в трите случая Словото придобива властови функции спрямо времето и личността. Така историческия наратив се развива в екзистенциален и онтологичен.
СЛОВО И ВЛАСТ В ИСТОРИЧЕСКИТЕ РОМАНИ НА ВЛАДИМИР ЗАРЕВ
-
ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 153 - 163
Брой страници11Брой преглеждания:3
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯВеликотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”EMAILДЪРЖАВАBulgaria
Николай Димитров е доктор на филологическите науки, професор по история на българската литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Ръководител на катедра Българска литература. Научни интереси: история на българската литература през XIX и началото XX век, български модернизъм, философия на литературата, емоциите в изкуството. Автор е на седем книги и много статии и студии в посочените области. Книги: „Поезията на Яворов. Метафизика и творчество (1998), „Метафизичните пространства на езика. Аспекти на Яворовата поетика“ (2001), „Отчуждения. Екзистенциалната проблематика в българската литература. І част“ (2004), „Вазов: между всекидневното и трансцендентното“ (2007), „Из лабиринтите на битието. Творчеството на Владимир Зарев. Студии. Анкета“ (2007), „Под сянката на кипарисите. Книга за книгата "На Острова на Блажените"“ (2013), „Страхът в българската литература през ХIХ и началото на ХХ век“ (2013).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ