Статията изследва функционирането на понятия като исторически прототип, архетип и мистика в драматургичните текстовете на Антон Страшимиров („Свети Иван Рилски“, 1911), Константин Мутафов („Омуртаг хан“, 1924), Людмил Стоянов („Томирис“, 1921), Николай Райнов („Имало едно време…“, 1923) и Боян Дановски („Йоан Владимир“, 1924). Пиесите интерпретират в съвсем произволен план исторически личности, факти и събития от средновековна България. Новият тип протагонист в тях е сложно моделиран между исторически унаследеното като памет и факти, като културен архетип и като самоопределящ се модерен субект. В статията се търсят отговорите на няколко основни въпроса: как българският драматург обработва историческите факти, защо подменя документираното, реално-историческото с мистично-легендарното, приказното, фантазното и дори сюрреалното; кое задвижва художествената рефлексия и провокира мистифицирането на историческия наратив, създаването на широка мрежа от културни асоциации и отключването на архетипни и митологични модели. Отговорът на тези въпроси показва, че историческата тематика дава необходимия тласък за модернизиране на българската пиеса през първите три десетилетия на ХХ в. чрез използване на принципа на естетическия синкретизъм.
Исторически прототипи, архетипи и мистика в българската модерна драма от първите три десетилетия на ХХ век
-
ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 234 - 255
Брой страници22Брой преглеждания:
-
- ИМЕ: Мариета Иванова-Гиргинова
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература –Българска академия на науките
-
ДЪРЖАВАБългария
-
Мариета Иванова-Гиргинова, родена през 1963 г., е доц. д-р в Института за литература – БАН. Научните й интереси са предимно в пресечната точка между българската литература и театъра, и особено ранномодерната и модерната българска драма; литературната и театрална периодика. Автор е на около 100 научни публикации и на книгите: „Лабиринтът на драмата. Трансформации на Аза в българската драматургия на ХХ век“ (2002); „Блянове по модерна драма. Драматическият проект на Петко Тодоров“ (2010) и „Книга за сп. "Златорог" (1920–1943)“ от поредицата „Периодика и литература“ (2020, в съавт.). Съставител и редактор на десет книги с научни изследвани и на шест сборника с художествена литература. Ръководител на четири международни научни проекта. Води университетски спецкурсове върху история на новата и съвременна българска драматургия и взаимодействието литература–театър в ПУ „Паисий Хилендарски“ и Театрален колеж „Любен Гройс“. Лектор в Санктпетербургския държавен университет (2003–2007) и в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“ (2012–2016), към който създава и разработва Център по българистика. Носител на отличия от университета „Тарас Шевченко“ (2015) и от Посолството на Р България в Украйна (2016) за принос в развитието на българистиката в Украйна.
- ИМЕ: Елизария Рускова
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯСофийски университет „Св. Климент Охридски“
-
ДЪРЖАВАBulgaria
-
Елизария Рускова (1956) е д-р, хоноруван асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава скандинавска драма, театър и филм в Катедрата по германистика и скандинавистика. Научните й интереси са в областта на модерната българска и европейска драма, поетиката и естетиката на модернизма и авнгарда в драмата, литературната и театрална периодика. Автор е на изследвания, посветени на рецепцията на скандинавската драма в България, на сравнителни анализи на ранномодерната скандинавска и българска драма, както и на изследвания на българската и европейска драма в по-общ контекст. Съавтор е на „Книга за сп. "Златорог" (1920–1943)“ (2020, в съавт.). Редактор на няколко научни сборника. Води университетски спецкурсове върху взаимодействието литература–театър в Театрален колеж „Любен Гройс“.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ