УКАЗАНИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

УКАЗАНИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ

1. ОБЩИ УСЛОВИЯ

■ Обем на статиите – до 30 стандартни страници (1800 зн./стр.), вкл. резюмета, библиография, таблици, приложения.

Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx и pdf

Шрифтове: за кирилица, латиница и елиница – Times New Roman, 12 pt;

за старобългарските азбуки (кирилица и глаголица) – CyrillicaOchrid10U или Bukyvede, 13 pt.

Езици на публикациите: български, английски, руски, немски, френски.

Всяка статия, независимо от езика на публикацията, да бъде придружена от резюме на английски и на езика на публикацията (Abstract) в обем около 200–300 думи всяко и до 5 бр. ключови думи/изрази (Keywords).

Заглавието на статията се дава с ГЛАВНИ БУКВИ (вкл. и в резюмето на англ. език), името на автора – с малки.

Името на автора да е придружено от афилиация: институционална принадлежност, научна степен, академична длъжност, електронен адрес (желателно институционален), ORCID iD, Web of Science Researcher ID. Тя се дава и на английски език, без съкращения (напр. Institute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences).

Статиите да са придружени oт кратка биографична справка (СV) за автора (около 150 думи) на български език в свободна форма: актуален научен статус и институция, рождена година, основни сфери на научен интерес и специализации, защитени докторати (тема, година), основни публикации (книги).

Статиите могат да бъдат придружени от илюстрации – цветни и черно-бели (като цветни ще бъдат само в онлайн версията).

Илюстрациите да са в jpg или tif format (при минимална резолюция 300 dpi).
Да се изпращат в отделни файлове и вътре в текста на съответните места. 

Всяка статия подлежи на анонимно рецензиране.


2. ПРАВОПИСНИ ИЗИСКВАНИЯ

Заглавията на книги, списания, вестници (и др.) в българоезичните статии да се дават в кавички, не в курсив, вкл. и ако са на латиница.

В статиите на български език да се използват българските кавички („...“). При натрупване на кавички в кавичките да се затварят и двете („...... „...““).

Да се избягва натрупване на скоби в скобите, а при невъзможност – да се затварят и двете скоби: (...... (...)).

Вековете се изписват с римски цифри (напр. ХІХ в.).

Допустимо е използването на курсив/курсив (italic) и получер (bold) за различни степени на смислово акцентиране; да се избягва подчертаване (underlinе), вкл. и при електронни адреси.

Задължително разграничаване на дефис и тире (късо и дълго тире). Дефисът (-) се използва при двойни имена (Кл. Леви-Строс, H.-G. Gadamer) или определения (Захари-Стояновите „Записки“; историко-географски контекст и др.). Използвайте тире без интервали от двете страни за обозначаване на времеви периоди (ХІХ–ХХ в.) или страници (с. 56–58). При двоен брой на списание използвайте дефис (кн. 3-4).

NB: Тире, без интервали, се използва при противопоставяне („черно–бяло“), а дефис, също без интервали – в точно обратния случай („черно-бяло“).

„Страница“ се съкращава на с. (а не „стр.“).

Правописът на статиите, които не са на български език, следва съответната езикова норма.


3. ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ

Желателно е (освен при наличието на специални съображения) да се цитира по меродавно издание: първото издание на съответната творба или най-пълните (коментирани, анотирани) събр./избр. съч. на автора.

Кратките цитати да се дават с кавички в основния текст. По-дългите е желателно да се обособяват като отделен абзац (блок-цитат), пункт 11, без кавички, с отстъп и отделени с по един празен ред от основния текст, със задължителна отпратка към източника.
Обособените цитати на поезия се оформят по посочения начин, но в курсив.

■ Бележките към текста и библиографските отпратки да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с обща номерация (Insert – Footnote).

При многократно цитиране на определен източник – първичен или вторичен – отпратката може да е и в основния текст в силно съкратена форма (във вид на инициал или дума), като това бъде специално уговорено при първото цитиране.

Допустимо е използването на общоприети съкращения на класически творби или основни многотомни издания.


3.1. БИБЛИОГРАФСКО ОПИСАНИЕ ПОД ЛИНИЯ

Библиографското описание е под линия, като фамилията на автора се инверсира и се изписва с ГЛАВНИ букви, а личното име се дава с инициал.

При неколкократно отпращане към един източник пълната форма се дава само първия път; следващите отпратки се дават само по автор, ако не са поредни (от типа: ПЕТРОВ, А. Цит. съч., с. 123), или без името на автора, ако са (Пак там, с. 123–124).

Цитиране на част от книга или на статия в периодично издание се въвежда с тире и „В:“, а при източниците на латиница – с „In:“.

При липса на някои параметри (място на издаване, издателство, година), това се отбелязва в прави скоби: [Б. м.], [б. и.], [б. г.].

При библиографските описания на латиница се използва терминология от лат. език: In: (В:), р. или рр. (с.), et al. (и др.), Ibid./Ibidem (Пак там), L. с. (Цит. съч.), s. l. [без място], s. a. (без посочена година) и др.

Примери:

■ Книги (монографии)

ЯНЕВ, С. Пародийното в литературата (Пародийно и пародия в българската литература от Вазов до Смирненски). София: Наука и изкуство, 1989.

WHORF, B. L. Language, Thought and Reality. Cambridge, Mass.: MIT Press, 1956, pp. 123–124.

КОТЛЯР, Е. С. Миф и сказка Африки. Москва: Наука, 1975, с. 32–33.

ХОРКХАЙМЕР, М., Т. В. АДОРНО. Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти. Прев. Ст. Йотов. София: Гал-Ико, 1999, c. 107–150.

■ Част от книга

СТОЯНОВ, З. Нашата програма. – В: З. СТОЯНОВ. Съчинения. Т. 3. Публицистика. София: Български писател, 1966, с. 45.

АВЕРИНЦЕВ, С. Предварителни бележки към изучаването на среднoвековната естетика. – В: С. АВЕРИНЦЕВ. Ранновизантийската литература. Традиции и поетика. Прев. Е. Трендафилова. [Б. м.]: Тавор, 2000, с. 55.

КОЛАРОВ, Р. За автора – post mortem. – В: Изпитания на теорията. Литературоведски диалози. Състав. Р. КОЛАРОВ, М. ДАЧЕВ. София: ИК Александър Панов, 2004, с. 222.

NIETZSCHE, F. Über Wahrheit und Lüge in aussermoralischen Sinn. – In: F. NIETZSCHE. Werke in drei Bänden. Bd. 3. Hg. v. K. Schlechta. München: Carl Hanser Verlag, 1956, S. 309–323.

■ Периодични издания

■ СЛАВЕЙКОВ, П. Р. Раскошността у нас. В: Читалище (Цариград), ІІІ, 1872, № 1 (30 окт.), c. 27–31.

■ КОНСТАНТИНОВИЧ, З., Ф. РИНЕР. Три линии на традицията в средноевропейския литературен дискурс. Прев. Б. Минков – В: Език и литература, LVIII, 2005, № 1-2, с. 88.

■ MLADENOV, C. Pejo K. Javorov (1878–1914), a “bolgar Ady”. – In: Helikon: Világirodalmi figyelő, (Budapest), figyelő (Budapest), XV, 1969, № 1, p. 136.

■ ТОДОРОВ, Г. Само за самоубийци. – B: Култура, XLІХ, № 42, 2 дек. 2005, с. 5.

Електронна публикация

ДИМИТРОВ, Э. И. Литературоведение „на пороге“ (Русская эмиграция в Варне и лекция Н. Рутковского о Достоевском). – В: LiterNet, № 12 (73), 31.12.2005: https://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/literaturovedenie.htm [прегл. 22.04.2021].

МАНЧЕВ, Б. Модерност и антимодерност. Българският националекзотизъм. – В: Култура и критика. Ч. 3: Краят на модерността? Състав. А. ВАЧЕВА, Г. ЧОБАНОВ: LiterNet, 19.04.2003:  http://liternet.bg/publish2/bmanchev/modernost1.htm [прегл. 22.04.2021].

В отпратките под линия се допуска и редуцирано библиографско описание, напр. изпускане на подзаглавието или на част от заглавието при повторно цитиране, пропускане на съставителите и редакторите на сборници, както и на преводачите, избягване на датата на последната верификация при електронни публикации и др., a също избягване на инверсия и гл. букви при изписване на имената на авторите, когато става дума за художествена литература („Томас Ман“ или „Т. Ман“ вм. „МАН, Т.“). Пълното библиографско описание се дава след статията в рубриката „Цитирана литература“.

В „Цитирана литература” и „References” се включват само научни източници. Цитираните художествени произведения, както и стари публикации остават под линия, като в особени случаи (напр. при есеистично-документално-публицистични жанрове) авторът преценява с оглед на конкретния контекст.

В статия на английски или друг западен език в цитираните под линия източници на кирилица само името на автора и заглавието се дават в оригинал, техническата информация (място, издателство, страница) – на езика на статията.


3.2. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА & REFERENCES

След статията се правят два отделни списъка – ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА и REFERENCES (в съответния азбучен ред, без номерация), като първият прелива във втория.


3.2.1. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Тук се дават пълните библиографски данни на всички заглавия, цитирани под линия в текста, изписани на оригиналния им език (по посочения начин), подредени по азбучен ред, без номерация.

При статии на български и руски език първи в списъка са източниците на кирилица, след това на латиница и на елиница. 
При статии на западен език подредбата е: латиница, кирилица, елиница.
В рубриката „Цитирана литература“ не се дават заглавията на латиница – те се дават в „References“


3.2.2. REFERENCES

Дава се целият списък с използвана литература, като публикациите на кирилица и елиница се транслитерират на латиница. Препоръчително е да се използва ретранслаторът за библиографско цитиране за Word в БДС ISO 690. (Автоматична транслитерация може да се види и на сайта https://2cyr.com/?7
NB: „София“ се транслитерира като „Sofia“ (не „Sofiya“).

При преводи на латиноезични издания името на автора се дава в оригиналната си ортография, а след транскрипцията в прави скоби се изписва оригиналното заглавие.

Към статии на западен език се прилага само рубриката „References”, без „Цитирана литература”, като заглавията на нелатиноезичните източници се транслитерират, а в прави скоби се дават в превод на англ. ез.

В транслитериран вид посочените по-горе примери изглеждат така:

AVERINTSEV, S. Predvaritelni belezhki kam izuchavaneto na srednovekovnata estetika. [Preliminary notes on the study of medieval aesthetics.] In: S. AVERINTSEV & E. TRENDAFILOVA (trans.). Rannovizantiyskata literatura. Tradicii i poetika. [Early Byzantine literature. Traditions and poetics.] [S. l.]: Tavor [publ.], 2000, pp. 40–98.

DIMITROV, E. I. Literaturovedeniye „na poroge“ (Russkaya emigratsiya v Varne i lektsiya N. Rutkovskogo o Dostoyevskom). [Literary Studies “on the doorstep” (Russian emigration in Varna and N. Rostovsky’s lecture on Dostoevsky).] In: LiterNet, No 12 (73), 31.12.2005. Retrieved: https://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/literaturovedenie.htm [seen 22.04.2021].

HORKHEIMER, M., T. W. ADORNO & S. YOTOV (trans.). Dialektika na Prosveschtenieto. [Dialektik der Aufklärung.] Sofia: Gal-Iko, 1999.

KOLAROV, R. Za avtorapost mortem. [About the author post mortem.] In: R. KOLAROV, M. DACHEV (eds.). Izpitaniya na teoriyata. Literaturivedski dialozi. [Tests of the theory. Literary dialogues.] Sofia: Aleksandar Panov [publ.], 2004, рр. 214–234.

КONSTANTINOVIĆ, Z., F. RINNER & B. MINKOV (trans.). Tri linii na traditsiyata v srednoevropeyskiya literaturen diskurs. [Drei Traditionsstränge des mitteleuropäischen literarischen Diskurses.] In: Ezik i literatura, 2005, Vol. 58, Iss. 1-2, p. 88.

KOTLYAR, E. S. Mif i skazka Afriki. [Myth and fairy tale in Africa.] Moscow: Nauka [publ.], 1975.

MANCHEV, B. Modernost i antimodernost. Balgarskiyat natsionalekzotizam. [Modernity and anti-modernity. Bulgarian national exoticism.] In: A. VACHEVA, G. CHOBANOV (Eds.). Kultura i kritika. Ч. 3. Krayat na modernostta? [Culture and criticism. Part 3. The End of Modernity?], LiterNet [publ.], 2003. Retrieved: http://liternet.bg/publish2/bmanchev/modernost1.htm [seen 22.04.2021].

MLADENOV, C. Pejo K. Javorov (1878–1914), a “bolgar Ady”. [Peyo K. Yavorov (1878–1914), “the Bulgarian Ady”.] In: Helikon (Világirodalmi figyelő) [Budapest], 1969, Vol. 15, Iss. 1, рр. 134–138.

NIETZSCHE, F. Über Wahrheit und Lüge in aussermoralischen Sinn. In: F. NIETZSCHE & K. SCHLECHTA (ed.). Werke in drei Bänden. Bd. 3. München: Carl Hanser Verlag, 1956, pp. 309–323.

STOYANOV, Z. Nashata programa. [Our program.] In: Z. STOYANOV. Sachineniya. T. 3. Publitsistika [Works. Vol. 3. Journalism]. Sofia: Balgarski pisatel [publ.], 1966, pp. 45–47.

TODОROV, G. Samo za samoubiyci. [Only for suicides.] In: Kultura, Vol. 49, Iss. 42, 2 Dec. 2005.

WHORF, B. L. Language, Thought and Reality. Cambridge (Mass.): MIT Press, 1956.

YANEV, S. Parodiynoto v literaturata. [The parody in literature.] Sofia: Nauka i izkustvo [publ.], 1989.

4. ПРИМЕРНО СТРУКТУРИРАНЕ

 

Иван Иванов, проф. д.н.
Институт за литература – Българска академия на науките

 

ЗАГЛАВИЕ НА СТАТИЯТА

 

Резюме. (200–300 думи)
Ключови думи: (до 5 бр.)

 

Текст на статията (TNR, 12 pt).

 

Благодарности и финансиране
Статията е подготвена с финансовата подкрепа на ФНИ, грант № E02-8/2019.
Авторът благодари на служителите на ДА–Варна за оказаното му съдействие при работа в архивите.

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
            КОЛАРОВ, Р. За автора – post mortem. – В: Изпитания на теорията. Литературоведски диалози. Състав. Р. КОЛАРОВ, М. ДАЧЕВ. София: ИК Александър Панов, 2004, с. 214–234.
            ХОРКХАЙМЕР, М., Т. В. АДОРНО. Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти. Прев. Ст. Йотов. София: Гал-Ико, 1999.
            ………………………………………………………………………………………………

 

Acknowledgments & Funding
The article was prepared with the financial support of Funding agency FNI, Grant number E02-8/2019.
The author thanks the employees of DA–Varna for their assistance in working in the archives.

 

REFERENCES
           HORKHEIMER, M., T. W. ADORNO & S. YOTOV (trans.). Dialektika na Prosveschtenieto. [Dialektik der Aufklärung.] Sofia: Gal-Iko, 1999.
           KOLAROV, R. Za avtorapost mortem. [About the author post mortem.] In: R. KOLAROV, M. DACHEV (eds.). Izpitaniya na teoriyata. Literaturivedski dialozi. [Tests of the theory. Literary dialogues.] Sofia: Aleksandar Panov [publ.], 2004, рр. 214–234.
           ………………………………………………………………………………………………

ARTICLE TITLE

Abstract.
Keywords:


Ivan Ivanov, Prof. DSc.
ORCID iD: 0000-0001-7541-162X
Web of Science ResearcherI D: Y-2942-2007
Institute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences
1113 Sofia, Bulgaria
E-mail: i.ivanov@ilit.bas.bg