В националния разказ за турското робство думите „еничарин“ и „помак“ са кодови. Те са натоварени с абсолютния смисъл на злото. Станали обект на художествената фикция, тяхната рецепция често е подвластна на господстващи конюнктури, а не на историческата правда. „Еничарин“ и „помак“ са едни от най-услужливите етикети, целящи да поддържат жив мита за робството, върху който паразитират различни идеологически нужди. Последните включват етническото измерение като основа на търсените смисли. В лицето на няколко романа българската белетристика представя различни значения на тези исторически фигури, като втъкава автентичността им в определени културни модели.
ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРЕВРЪЩЕНИЯ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА БЕЛЕТРИСТИКА („Време разделно“ от Антон Дончев и „Калуня-каля“ от Георги Божинов)
-
ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 86 - 100
Брой страници15Брой преглеждания:
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯПловдивски университет „Паисий Хилендарски”ORCID ID0000-0002-7248-3334WEB OF SCIENCE RESEARCHER IDJ-9872-2016EMAILДЪРЖАВАБългария
Антоанета Алипиева е професор е по нова и най-нова българска литература. В момента е лектор по българска литература в Белградския университет. Автор е на книгите „Четене на себе си“ (1998; 2004), „Национална идентичност в българска литература“ (1999), „Български комплекси“ (2001; 2004), „Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността“ (2004; 2010), „Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век“ (2007), „Българската лирика през 70-те години на ХХ век“ (2010), „В театъра на литературата“ (2012; 2016), „Българска лирика: "забутаното поколение" от 80-те години на ХХ век“ (2014). „Вера Мутафчиева – между литературата, историята, политиката и геополитиката“ (2020). Съставител на сборниците „Списание "Българска мисъл"“ (1999), „Петър Алипиев. Лирика“ (2000) и на антологията „Българска поезия от 60-те години на XX век“ (2004). Автор на мновество студии, статии и рецензии в специализираната периодика.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ