Пламен Антов е доктор на науките и професор в Института за литература към Българската академия на науките. Автор е на повече от 200 научни публикации в широк тематично-проблемен спектър и на няколко монографични изследвания: „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература“ (2016), както и на литературно-философското сравнително изследване „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми“ (1 том, 2019) и „Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер“ (2 том, 2021). Най-новата му книга е „‘До Чикаго и назад’ отвъд пътеписа. Към генеалогията на Бай Ганю“ (2021).

Като ръководител на научния проект „Литература и география“ е съставител на сборниците „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка“ (2015), „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (ХХ–ХХІ в.)“ (2017, в съсъставителство) и „Магическият реализъм“ (2019).

Поет и писател, автор на книги с поезия, разкази, фрагменти, пиеси; носител на награди за поезия и драматургия.

Александра Антонова е доктор по българска литература и доцент в Института за литература към Българската академия на науките, специалист по нова българска литература. Автор е на монографиите „Чавдар Мутафов – в търсене на художествения лик“ (2011) и „Константин Константинов: възможности на разпознаването и себеразпознаването“ (2015), както и на отделни изследвания върху творчеството на Чавдар Мутафов,  Димитър Димов, Никола Вапцаров, Светослав Минков, Боян Дановски, Борис Христов, Кирил Кръстев, Борис Шивачев, Златомир Златанов, Михалаки Георгиев и др., на рецензии и научно-приложни статии. Научните ѝ интереси са насочени към поетиката на предметизма, както и към историята и рецепцията на българската литературна критика. Редактор и съставител на научните сборници „Пространствата на словото. Сборник в чест на Светлозар Игов“ в два тома (2012), „Пенчо Славейков. 150 години от рождението му“ (2017), „Книга за Иван Методиев“ (2018), „Отидоха си моите пристанища. Нови изследвания върху творчеството на Иван Пейчев от конференциите по случай 100-годишнината от рождението на поета, проведени в Шумен и София“ (2018),  „Димитър Талев – кодът на историята и лабиринтите на настоящето в литературата“ (2019). „Българската литературна критика – позиции и контексти“ (2020).

Ръководител на проекта „Актуални прочити на новата и съвременната българска литература“ към секция Нова и съвременна българска литература“ на Института за литература – БАН (2015), както и на проектите „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (2018) и „Българската литература за деца и юноши  XX–XXI в.“ (2021), финансирани от Фонд „Научни изследвания“.

Андриана Спасова е доктор по българска литература и главен асистент в секция „Литература на Българското възраждане“ в Института за литература към Българската академия на науките, както и постдокторант към Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ с тема на проекта „Рецепция и дигитализация на непроученото ръкописно наследство на Найден Геров“ (2019–2021). „Антични реминисценции във възрожденската книжнина“ (2020) е първата ѝ научна книга, защитена като докторска теза, която получава втора награда в конкурса за Млади учени (2021). Изследователските ѝ интереси са в областта на българската възрожденска литература, първите рецепции на античните жанрове и образци, проблемите на националната идентичност и културната памет, ръкописните учебници и писма на Найден Геров. http://ilit.bas.bg/bg/members/andriana-spasova

Божана Филипова е доктор по западноевропейска литература и главен асистент към секция "Сравнително литературознание" в Института за литература.  Защитила е докторска дисертация на тема "Трансформации на понятията "нова митология" и "фрагмент" в романа "Одисей" на Джеймс Джойс". Работи в полето на литературната история и теория, специализира в областта на немския романтизъм и европейския модернизъм. Отвъд литературознанието, научните й интереси са свръзани с класическа немска и със съвременна философия.

Георги Илиев (1978) е доктор и главен асистент по теория на литературата. Работи в секция „Теория на литературата“ в Института за литература при Българската академия на науките. Неговите интереси са в областта на политическата философия и социалната теория, защитил е докторантура на тема „Отношението между епистемология и етика в литературната теория след Франкфуртската школа“. Води упражнения като хоноруван преподавател по Увод в литературната теория в СУ „Св. Климент Охридски“.

Николай Генчев Генов е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при БАН. През 2017 завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 –  магистърска програма „Литературознание“ в същия университет. Защитава дисертационния си труд през 2022 година във Факултета по славянски филологии. Изследователските му интереси са в областта на научната фантастика, дигиталните медии и видео игри. Автор е на книгата „Виртуалният човек: Опит върху фантоматиката” (2022). Негови текстове са публикувани в различни списания, сборници и електронни платформи.