Естетика на прехода: критическите текстове на Людмил Стоянов в списание „Хиперион“

Публикувана на
Свободен достъп

РЕЗЮМЕ

Настоящата статия е фокусирана върху критическите текстове, в това число и с манифестен характер, на Людмил Стоянов в сп. „Хиперион”. Разгледан е сложният и противоречив преход на писателя от индивидуализъм и най-краен естетизъм към нов тип хуманизъм, демократизъм и социална ангажираност. Стоянов определя новата насока като нео-романтизъм, но според тезата на авторката тя може да бъде определена също като нео-пантеизъм.


Цветанка Атанасова

Естетика на прехода: критическите текстове на Людмил Стоянов в списание „Хиперион“

  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 164 - 183
    БРОЙ СТРАНИЦИ: 20
    БРОЙ ПРЕГЛЕЖДАНИЯ:
    8
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ
    ГОДИНА: КНИГА 3
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗДАТЕЛ: INSTITUTE FOR LITERATURE
    ISSN (Print): 2738-7631
    ISSN (Online): 2815-2999

      • ИМЕ:
      • ИНВЕРСИЯ: Атанасова, Цветанка
      • ИНСТИТУЦИЯ: Институт за литература – Българска академия на науките
      • ДЪРЖАВА: България
      • Цветанка Атанасова (1950–2019) – доцент, доктор по филология в Института за литература при БАН. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1974). Защитава дисертация на тема „Кръгът „Мисъл“ и българският символизъм“ (1983). Автор на книгите „Кръгът „Мисъл“ (1991) и „Българският модернизъм“ (2017), както и на десетки публикации върху проблемите на българската литература след Освобождението, българския модернизъм и авангард, върху творческото дело на Иван Радославов, Светослав Минков, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Боян Пенев, Емануил Попдимитров, върху периодични издания от първите десетилетия на XX в.

  • Естетика на прехода: критическите текстове на Людмил Стоянов в списание „Хиперион“
    РЕЗЮМЕ

    Настоящата статия е фокусирана върху критическите текстове, в това число и с манифестен характер, на Людмил Стоянов в сп. „Хиперион”. Разгледан е сложният и противоречив преход на писателя от индивидуализъм и най-краен естетизъм към нов тип хуманизъм, демократизъм и социална ангажираност. Стоянов определя новата насока като нео-романтизъм, но според тезата на авторката тя може да бъде определена също като нео-пантеизъм.