СЪДЪРЖАНИЕ

РЕДАКТОРСКА КОЛЕГИЯ

Публикувана на 22 May 2022

Свободен достъп

ИЗТЕГЛЯНЕ

Добавени коментари 0

СЪДЪРЖАНИЕ

ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 7 - 11

Брой страници

5

ЕЗИК

Български

БРОЙ ПРЕГЛЕЖДАНИЯ:

5

ГОДИНА: 2022

БРОЙ НОМЕР

КНИГА 3

ПУБЛИКУВАНО НА : 22 May 2022
ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ
- ИМЕ: РЕДАКТОРСКА КОЛЕГИЯ
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ

Литературознанието: диалогичност и предизвикателства

КОНТАКТИ

Институт за литература
Българска академия на науките
1113 София, бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17, ет. 7–8
Телефон: +359 2 971 70 56
Факс: +359 2 971 70 56
Официален сайт: https://studialiteraria.eu
Email: [email protected]

ВРЪЗКИ

COPYRIGHT © 2021-2025 INSTITUTE FOR LITERATURE. ALL RIGHTS RESERVED.

КНИГА 3

РЕДАКТОРСКА КОЛЕГИЯ
СЪДЪРЖАНИЕ
Александра Антонова
Предговор
Елка Трайкова
ЗА ЮБИЛЕЯ КАТО ДУХОВНА СЪОБЩНОСТ
Николай Чернокожев
Владетели, вяра, сцена
Недка Капралова
За ролята на религиозната книжнина в процеса на утвърждаване на българската религиозна и етническа идентичност през първата половина на XIX в.
Сава Сивриев
За разказването в „Повест ради страшнаго и втораго Пришествия Христова“ (Будин, 1814) от Йоаким Кърчовски
Андриана Спасова
Първоначални наблюдения върху ръкописните Истории на Найден Геров
Николета Пътова
Образът на Иванко – от литературата към историографията
Юлия Николова
Баща ми беше феминист преди феминизма
Николай Аретов
Образи на богатството и бедността в българската книжнина през XIX в.
Йонка Найденова
За българските преводи на „Химн“ от Ференц Кьолчеи
Александра Антонова
Михалаки Георгиев или как срещите на културни канони захраниха литературния
Пламен Антов
Романово-епопейният потенциал на „Бай Ганю“
Румен Шивачев
Доктор Кръстев – между изкуството и религията
Цветанка Атанасова
Естетика на прехода: критическите текстове на Людмил Стоянов в списание „Хиперион“
Любка Липчева-Пранджева
Двете „Германии“ на Кирил Христов – конструкции на въобразената чуждост
Дана Хронкова, Марцел Черни
Пражката версия на драмата „Майстор и дявол“. Няколко бележки върху чешкия период на Кирил Христов (1929–1938)
Йоана Спасова-Дикова
Актьорът и националната драматургия между двете световни войни
Мария Огойска
Посланията на Новозаветното слово в нвпубликувания роман на Константин Петканов „Петър“
Вера Радева
Престъпление и наказание в „Грях“ на Георги Райчев
Росица Чернокожева
Страшните детски сънища – своеобразно осъществяване на желания. Психоаналитичен и психодраматичен ракурс
Милена Кирова
От гънките на историята. Модерни идеи в ранната проза от български писателки
Емилия Алексиева
„В Париж. Скици“. Пътните бележки на Ана Карима
Румяна Л. Станчева
Фаталната жена и самодивата
Боряна Владимирова
Образът на призрачната жена в българската социалистическа поезия
Елена Борисова
Изговаряне на травмата: майчинството като проблем на българската женска проза след 2000 г.
Михаил Неделчев
За българските смисли на определенията АВАНГАРД и АВАНГАРДИЗЪМ в литературната култура
Надия Мискив
„Път, който зове да бъде изминат…“. Предизвикателствата на Атанас-Далчевата поезия
Радостин Русев
Изгнание и литература (Из литературния живот на руските емигранти в България през 20-те и 30-те години на XX век)
Пламен Дойнов
Литературата на НРБ във фокуса на микроисторията
Георги Цанков
Писането като битка за живот или ние и емигрантската литература
Миглена Дикова-Миланова
СЪВРЕМЕННИЯТ БЪЛГАРСКИ РОМАН И (ПРЕ)НАПИСВАНЕТО НА ИСТОРИЯТA
Остап Сливински
МЕЖДУ ЖИВАТА ПАМЕТ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КОНЮНКТУРА: „НОВАТА ИСТОРИЧЕСКА ВЪЛНА“ В СЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ НА ЦЕНТРАЛНО-ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Катица Кюлявкова
Intertextual dialogue in contemporary Bulgarian poetry
Даниела Асенова
Литературна експедиция: шведските студенти като откриватели на българската литература
Благовест Златанов
ПАРАГИГМАТА НА ДЕКОНЦЕПТУАЛИЗИРАНИТЕ ПАРОЛИ ЗА ДОПУСК В ЧАСТИ ОТ ЛИТЕРАТУРНОТЕОРЕТИЧЕСКИЯ ДИСКУРС НА XXI ВЕК
Никита Нанков
ХОЛИСТИЧНИЯТ БЛЯН: ТРИ ТЕМИ В КРИТИКАТА НА ОСИП МАНДЕЛЩАМ
Мари Врина-Николов
ЗА ЕДНА „ЩАСТЛИВА“ КРИТИКА НА ПРЕВОДИТЕ: ДА ПОСТАВИМ РАЗЛИЧИЯТА В ДИАЛОГ, ЗА ДА ИЗПИТАМЕ ТЯХНОТО СЪ-ОТВЕТСТВИЕ
РЕДАКТОРСКА КОЛЕГИЯ
АВТОРИ