Статията разглежда образа на майката и майчинството в контекста на българската проза след 2000 г., представен и реализиран в художествените произведения през неговото екстремно, болезнено проявление. Затворена в отровния кръг на „наследствеността на травмата“, жената в тези творби се опитва да излезе от „майчината матрица“, която по рождение сякаш носи заложена в себе си. Избраните произведения са представителни за визуализацията на „женската перверзия“ и една от формите на нейното проявление e „перверзното майчинство“.
Изговаряне на травмата: майчинството като проблем на българската женска проза след 2000 г.
-
-
Елена Борисова
Институт за литература – Българска академия на науките, БългарияORCID: 0000-0003-0109-972XЕлена Борисова е доктор по филология, главен асистент в Института за литература при БАН. Интересите ѝ са в областта на българската научна фантастика, психологията и съвременната българска литература. Завършила е българска филология в Нов български университет. Автор е на монографията „Фантастика и познание“ (2019), ръководител на проекта „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX – XXI в.“, съставител на сборниците „Фантастика и бъдеще“, „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“, „Българската литературна критика: позиции. Втора част“.
-
-
Abstract:РЕЗЮМЕСтатията разглежда образа на майката и майчинството в контекста на българската проза след 2000 г., представен и реализиран в художествените произведения през неговото екстремно, болезнено проявление. Затворена в отровния кръг на „наследствеността на травмата“, жената в тези творби се опитва да излезе от „майчината матрица“, която по рождение сякаш носи заложена в себе си. Избраните произведения са представителни за визуализацията на „женската перверзия“ и една от формите на нейното проявление e „перверзното майчинство“.
ключови думи:
