Как европейските писатели през ХIХ и в началото на ХХ век гледат на фаталната жена? Статията разглежда модерните превъплъщения на библейската представа за съблазнителката в европейските литератури, главно през примери от българската и френската литература, както и с кратка илюстрация по темата, взета от румънската литература. Конкретно са анализирани произведения от Елин Пелин, както и от френските писатели Жак Казот и Проспер Мериме, като се споменава и румънският писател Йон Лука Караджале. Всеки от тях се оказва с принос за трайността на древния мит в европейските литератури. Сравнителният анализ се задържа върху „самодивата“ (съответстваща в други европейски традиции на горска нимфа или фея), като специфично превъплъщение на femme fatale.
Фаталната жена и самодивата
-
-
Румяна Л. Станчева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БългарияРумяна Л. Станчева е професор в СУ „Св Климент Охридски“, доктор на филологическите науки, Доктор хонорис кауза на Университета на Артоа, Кавалер на Ордена на Академичните палми (Франция). Основател и главен редактор на списание Colloquia Comparativa Litterarum. Член е на Съюза на преводачите в България и е носител на Наградата за превод на СПБ. Има над 150 научни публикации, като сред по-известните ѝ монографии са „Среща в прочита. Сравнително литературознание и балканистика“ (2011) и „Художникът Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното“ (2014). Съставител е на 11 научни сборника от международни проекти, издадени в България и в чужбина (някои в съавторство). Преводач на поезия и проза от френски и румънски език, с 20 книги от автори като Виктор Юго, Жак Превер, Ана Бландиана, Норман Маня, Габриела Адамещяну и др.
-
-
Abstract:РЕЗЮМЕКак европейските писатели през ХIХ и в началото на ХХ век гледат на фаталната жена? Статията разглежда модерните превъплъщения на библейската представа за съблазнителката в европейските литератури, главно през примери от българската и френската литература, както и с кратка илюстрация по темата, взета от румънската литература. Конкретно са анализирани произведения от Елин Пелин, както и от френските писатели Жак Казот и Проспер Мериме, като се споменава и румънският писател Йон Лука Караджале. Всеки от тях се оказва с принос за трайността на древния мит в европейските литератури. Сравнителният анализ се задържа върху „самодивата“ (съответстваща в други европейски традиции на горска нимфа или фея), като специфично превъплъщение на femme fatale.
ключови думи:
