Предмет на изследване са българските преводи на „Химн“ от Ференц Кьолчеи, истинска национална песен на унгарците, които освен всичко друго отвеждат към историческите характеристики на текста, свързани са с разтълкуването и усвояването на националнообагрена лексика, чертаят пътища на преводимостта. В подобен план интерес представляват въпроси на историческата специфика в превода, които присъстват най-вече посредством определени лексикални единици – исторически понятия и собствени имена (топоними и антропоними), имат отношение към важния въпрос за реалиите в превода. Изпъкват явления, подчертаващи конкретния исторически момент (настоящето), но също така историческата дистанция (миналото) и перспектива (бъдещето) в значенията на оригинала. Открояват се проблеми на чуждата национална идентичност – историческа и културна, свързани с духа на народа, повече или по-малко отдалечени във времето, които намират отражение в езика на превода. Особено важна е ролята на преводача, който трябва да доближи читателя до идеите, тематиката и специфичната образност на изходния текст със средствата на поетичния език. Необходимо е да се отчитат още – особено при новите преводи – рецепционните нагласи, фоновите знания, натрупаният опит, нарасналите възможности за препредаване на непознати страни и понятия от чуждата действителност. Това е и пътят за преодоляването на познавателните, на културните различия в превода.
За българските преводи на „Химн“ от Ференц Кьолчеи
-
-
Йонка Найденова
Институт за литература – Българска академия на науките, БългарияЙонка Найденова е професор, доктор на науките в Института за литература. Завършва унгарска филология в Будапеща. Чете лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ върху унгарска литература, странознание и превод. Директор на Българския културен институт в Будапеща (1995–1998). Автор е на книги и учебни помагала като: „Унгарската художествена литература и възприемането ѝ в България (1878–1944) (1990), „Унгария в духовния живот на банатските българи“ (1995), „Унгарско-български разговорник“ (съавтор, 1994), “A legnépszerűbb külföldi költő” [„Най-популярният чуждестранен поет“] (1998), „Панорама на унгарската литература“ – 1 и 2 ч. (1995, 2002), „Унгаристични пространства“ (2008), „Унгарските реалии в контекста на културния трансфер“ (2012), „Преводът като рецепция: Унгарската литература в България (краят на XIX–XX в.)“ (2015), „Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия“ (2018) и др. Съставител и редактор на антологии, посветени на Шандор Петьофи, Янош Аран, Атила Йожеф и др.
-
-
Abstract:РЕЗЮМЕПредмет на изследване са българските преводи на „Химн“ от Ференц Кьолчеи, истинска национална песен на унгарците, които освен всичко друго отвеждат към историческите характеристики на текста, свързани са с разтълкуването и усвояването на националнообагрена лексика, чертаят пътища на преводимостта. В подобен план интерес представляват въпроси на историческата специфика в превода, които присъстват най-вече посредством определени лексикални единици – исторически понятия и собствени имена (топоними и антропоними), имат отношение към важния въпрос за реалиите в превода. Изпъкват явления, подчертаващи конкретния исторически момент (настоящето), но също така историческата дистанция (миналото) и перспектива (бъдещето) в значенията на оригинала. Открояват се проблеми на чуждата национална идентичност – историческа и културна, свързани с духа на народа, повече или по-малко отдалечени във времето, които намират отражение в езика на превода. Особено важна е ролята на преводача, който трябва да доближи читателя до идеите, тематиката и специфичната образност на изходния текст със средствата на поетичния език. Необходимо е да се отчитат още – особено при новите преводи – рецепционните нагласи, фоновите знания, натрупаният опит, нарасналите възможности за препредаване на непознати страни и понятия от чуждата действителност. Това е и пътят за преодоляването на познавателните, на културните различия в превода.
ключови думи:
