В тази статия се опитваме да очертаем контурите на една критика на преводите, която да не се фокусира върху „загубите“, неточностите спрямо оригинала в преводите, а да изпита съотвествието между първоначалния текст (т. нар. оригинал) и продължения чрез превода в друг език текст (превода), начина, по който преводачът – като пишещ читател, т. е. единственият читател, който превръща прочита си в писане – отговаря на призива на текста.
ЗА ЕДНА „ЩАСТЛИВА“ КРИТИКА НА ПРЕВОДИТЕ: ДА ПОСТАВИМ РАЗЛИЧИЯТА В ДИАЛОГ, ЗА ДА ИЗПИТАМЕ ТЯХНОТО СЪ-ОТВЕТСТВИЕ
-
-
- ИМЕ: Мари Врина-Николов
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯINALCO
-
ДЪРЖАВАБългария
-
Мари Врина-Николов е бивш възпитаник на Екол нормал сюперьор, където е завършила класическа филология, професор по български език и литература и по теория на литературния превод в INALCO, Париж, където ръководи магистърска програма по литературен превод, както и секцията по българска филология. Автор е на учебници по български език и на множество публикации в областта на историята на българската литература, историята на превода в България и теорията на литературен превод като “Histoire de la traduction en Europe médiane“ (в съавт., 2019), “Miroir de l’altérité : la traduction“ (2006), “Shakespeare a mal aux dents“ (в съавт., 2017). Състител е и на научни трудове, напр. “Comment penser l’histoire littéraire au XXIe siècle dans l’espace euro-asiatique?“ (2019) и “Générations de la rupture dans les Balkans et en Turquie (XXe siècle)“ (Slavica occitania, n° 52, 2021). Превела е на френски около 50 български писатели (от Иван Вазов до Георги Господинов); посвещава уебсайт на съвременната българска литература на френски (http://litbg.eu).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ