Prague version of “Maystor i diavol” drama. Some notes on Kiril Hristov’s Czech period (1929–1938)

Дана (Дануше) Хронкова (1930–2022) e сред най-изявените чешки българисти. Завършила е българистика и бохемистика във Философския факултет на Карловия университет (Прага, 1953). Работила е в Славянския институт към Чехословашката академия на науките (1953–1963), след закриването му се е преместила (в началото на 1964 г.) в новосъздадения Институт на езиците и литературите, а след неговото закриване (поетапно през годините 1970–1972) накрая се е установила в Института за чешка и световна литература. През 1988 г. е била пенсионирана.

Професионалният си интерес тя е съсредоточила към по-новата българска литература и нейната рецепция в чешката среда (напр. синтезираното уводно изследване към библиографията “Bulharská krásná literatura v českých překladech 1825–1980” [Българската художествена литература в чешки преводи 1825–1980 г.] (1983) и към чешко-българските литературни връзки (няколко статии е посветила на съвместната работа на Дора Габе с Витезслав Незвал). Публикувала е 2-томна анотирана антология “Kapitoly z minulosti česko-bulharských kulturních vztahů” [Глави от миналото на чешко-българските културни отношения] (2005, 2007). С речникови статии за българската литература тя участва в чешки и чуждестранни енциклопедии и речници; съавтор е на “Slovník spisovatelů Bulharskо” [Речник на българските писатели] (1978), “Slovník balkánských literatur” [Речник на балканските литератури] (2001) и електронната база “Překladatelé a překlady z bulharské literatury 1945–2000” [Преводачи и преводи от българската литература 1945–2000] (2002).

Като самостоятелен преводач е дебютирала с детската публикация “Kolo bulharských pohádek” [Колело на българските приказки] (1960) от творчеството на Ран Босилек. Следвали са преводи от Рачо Стоянов – драмата “Mistři” [Майстори] (1972), избрани творби на Гео Милев “Den hněvu” [Ден на гнева] (1973), сатиричната комедия на Иван Вазов “Přimluvte se u ministra – Honička za službou” [Службогонци] (1977), романът на Вера Мутафчиева “Pasiáns pro dva” [Белот за две ръце] (1980), избрани творби на Вътьо Раковски “Jak plachá voda” [Като плахата вода] (1984) и др. Същевременно българската литература е станала достъпна за чешката читателска аудитория благодарение на предговорите и послесловите, които тя е писала към преводите на Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Георги Стаматов, Николай Лилиев, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Дора Габе, Атанас Далчев, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева и др., на многобройни преводи в печатните медии и радиото, сценарии за телевизията, изложби, лекции. Подготвила е антологията “Jižní vítr. Deset bulharských básníků” [Южен вятър. Десет български поети] (1974), както и изключително модерно подбраните стихове от поезията на Никола Вапацаров – “Zpěv” [Песен] (1983). Превеждала е поезия и сама, но преди всичко в сътрудничество с чешки поети: Лудвик Кундера, Вилем Завада, Ярмила Урбанкова, като им е подготвяла дословни преводи на текстовете. Последният ѝ публикуван превод е на избрана лирика от Константин Павлов (“Do příští trávy… Antologie moderní bulharské poezie od A. Dalčeva do 90. let 20. století” [До другата трева… Антология на модерната българска поезия от Ат. Далчев до 90-те години на ХХ век] (2019). Статията „Пражката версия на драмата „Майстор и дявол“ е последният ѝ завършен текст, писан в съавторството с М. Черни.

Марцел Черни е чешки българист и славист литературовед, научен сътрудник в Секцията по история на славистиката и по славянски литератури на Славянския институт към Академията на науките на Чешката република (Прага), главен асистент в Катедрата по южнославистични и балканистични изследвания при Философския факултет на Карловия университет (Прага). Съавтор е на няколко книги, сред които “Úloha české inteligence ve společenském životě Bulharska po jeho osvobození” [Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България] (2008), “Slovanské bájesloví Karla Jaromíra Erbena” [Славянската митология на Карел Яромир Ербен] (2009), “Počátky novodobých literatur a metamorfózy romantismu u jižních Slovanů, Rumunů a Albánců” [Начала на съвременните литератури и метаморфози на романтизма при южните славяни, румънците и албанците] (2015), “Slovník jazyka staroslověnského – historie, osobnosti a perspektivy” [Речник на старославянския език – история, личности и перспективи] (2016) и “Sounáležitostí a soudržností k vzájemnému pozná(vá)ní. Sondy z kulturních vztahů mezi Čechy a Bulhary do vzniku ČSR” [Чрез съпринадлежност и съпричастност към взаимно (о)познаване. Проучвания в областта на чешко-българските културни отношения до създаването на Чехословакия] (2021). Той е и преводач на български автори, напр. Димитър Кенаров (“Apokryfní zvířata” [Апокрифните животни], 2012), диаболистите Св. Минков и Вл. Полянов (“Půlnoční historky. Antologie bulharského diabolismu” [Полунощни истории. Антология на българския диаболизъм] (2014), пражката поетеса Лидия Гълъбова (“Andělé Zlatého města” [Ангелите на града] (2018), поетите Н. Кънчев, Б. Ламбовски и А. Илков (“Do příští trávy… Antologie moderní bulharské poezie od A. Dalčeva do 90. let 20. Století” [До другата трева… Антология на модерната българска поезия от Ат. Далчев до 90-те години на ХХ век] (2019) и др.