The text tries to sketch very briefly the significance and peaks in the literature of Bulgarian political emigration. It absolutely agrees with the statement of the writer Dimitar Bochev that we must finally consider what was created by emigration as a “natural part of the national organism“. The essay traces the history of emigrant waves and their contribution to our liberation from Bolshevik dogmas and the urge to write a new, non-ideological history of our literature, in which the emigrants starting from Grigoriy Tsamblak to Georgi Markov and Krasimir Damyanov to be equally present, not forgetting the internal emigrants such as Konstantin Pavlov and Nikolay Kanchev.
Writing as a battle for life or we and the emigrant literature
-
YEAR: КНИГА 3PUBLISHED ON :
PUBLISHER: INSTITUTE FOR LITERATUREISSN (Print): 2738-7631ISSN (Online): 2815-2999
-
-
- NAME: Georgi Tsankov
- INVERSION: Tsankov, Georgi
- E-MAIL: [email protected]
- INSTITUTION: Institute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences
- COUNTRY: Bulgaria
Георги Цанков е доцент, доктор в Института за литература при БАН. Завършва българска и френска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Автор на книгите „В мига на избора“ (отличена с наградата „Южна пролет“ за 1987), „Д-р Кръстьо Кръстев“ (1989), „Рицарят на родовата памет“ (за писателя Здравко Дафинов) (2001, 2004), „Сеячът на златни зърна“ (за издателя Славчо Атанасов) (2004), „Диаманти от короната на Франция“ (2013), „Година от книжни четвъртъци по време на пандемия“ (2022). Превел е от френски език повече от четирийсет книги, сред които „Черната книга на комунизма“, „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ от Ян Потоцки, трилогията „Консуело“ от Жорж Санд, четири тома от съчиненията на Мирча Елиаде и др. Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за представяне на българска литература (2001).
-
-
ABSTRACTThe text tries to sketch very briefly the significance and peaks in the literature of Bulgarian political emigration. It absolutely agrees with the statement of the writer Dimitar Bochev that we must finally consider what was created by emigration as a “natural part of the national organism“. The essay traces the history of emigrant waves and their contribution to our liberation from Bolshevik dogmas and the urge to write a new, non-ideological history of our literature, in which the emigrants starting from Grigoriy Tsamblak to Georgi Markov and Krasimir Damyanov to be equally present, not forgetting the internal emigrants such as Konstantin Pavlov and Nikolay Kanchev.
