From folds of History. Modern ideas in early prose by Bulgarian women writers
Milena KirovaThe present article places the modernity of women writers in its research focus and begins its observations with the rethinking question, what do we recognize as modernism in the late XIX – the first two decades of the XX century? The modernity of women writers remains unrecognizable to their contemporaries and even historically – the opportunity to create is aggravated by prejudices, restrictions and even prohibitions, this is a modernity beyond modernism, examined in the work of two unrecognized authors – Vela Blagoeva and Ana Karima, and both unrecognized as female presences in Bulgarian literary life, with problematic critical and collegial reception. The study highlights a number of modern ideas and concepts in each of the authors: in Vela Blagoeva – an original, non-model interpretation of historical figures, anti-racism, feminism, adventurous twists, in Karima – the first travelogue of a woman, enriched with the themes of social justice and female destiny, anti-stereotypical thinking and behavior.
From folds of History. Modern ideas in early prose by Bulgarian women writers
-
-
- NAME: Milena Kirova
-
INVERSION
-
E-MAILmilena_kirova@hotmail.com
-
INSTITUTION“St. Kliment Ohridski“ University of Sofia
-
COUNTRYBulgaria
-
Mилена Кирова е професор, доктор на филологическите науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят. Ръководител на Катедра „Българска литература“ в продължение на дванайсет години. Автор е на петнадесет книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература“ (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология“ (2001), „Проблематичният реализъм“ (2002), „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет“ (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009), изследването в две части „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия“ (2011) и „Героичното тяло“ (2017), на “Performing Masculinity in the Hebrew Bible” (2020) на същата тематика. Съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013). Милена Кирова е автор и на тритомна „История на българската литература от Освобождението до Първата световна война“ (2016, 2018, 2020), преведена на немски език и публикувана в Германия. Носителка на различни награди, между които са Отличие Йордан Йовков (2020), Наградата за литература на Столична община (2020), Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ за 2006 и за 2011, Наградата за литературна история и критика на Софийския университет (2003), Наградата за постижения в областта на литературната история на Великотърновския университет (2002) и др. В продължение на 25 години (1995–2019) е наблюдател за нови книги на вестник „Култура“, автор на повече от 700 рецензии, публикувани там и на други места в българската и чуждестранната периодика.
-
