ИСТОРИЯ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В РОМАНА НА ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА „ФОТО СТОЯНОВИЧ“

Публикувана на
Свободен достъп

РЕЗЮМЕ

Романът „Фото Стоянович“ е опит не просто да бъде сътворен поредният исторически разказ, който да повтори до болка познати сюжети от Възраждането, а по-скоро да даде възможност за диалог с историята. Претенцията, която доскоро се приписваше на историята да „говори“ истината, е в центъра на този диалог. Авторката се възползва от някои типични за постмодерното писане похвати – играта, мистификацията, колажа. Подзаглавието „роман-колаж“ насочва вниманието към спецификата на книгата, в която литературата се среща с нелитературата, а самият роман се гради на колажен принцип, като се нахвърлят – под формата на различни фрагменти – снимки, писма, статии (или отделни пасажи) от вестници, записки, дневници.


Дора Маринова

ИСТОРИЯ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В РОМАНА НА ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА „ФОТО СТОЯНОВИЧ“

  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 130 - 140
    БРОЙ СТРАНИЦИ: 25
    БРОЙ ПРЕГЛЕЖДАНИЯ:
    13
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ
    ГОДИНА: КНИГА 2
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗДАТЕЛ: INSTITUTE FOR LITERATURE
    ISSN (Print): 2738-7631
    ISSN (Online): 2815-2999

      • ИМЕ:
      • ИНВЕРСИЯ: Маринова, Дора
      • E-MAIL: [email protected]
      • ИНСТИТУЦИЯ: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
      • ДЪРЖАВА: България
      • Дора Маринова e възпитаник на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – с бакалавърска степен „Български език и история“ и магистърска по програма „Актуална българистика“. През 2020 г. защитава докторска дисертация на тема „Конципиране на българската история в романа от 90-те години на ХХ век до днес“. Работи като хоноруван асистент в Пловдивския университет. Сфери на научен интерес: българска литература, история, философия и теория на историята.

  • ИСТОРИЯ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  В РОМАНА НА ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА „ФОТО СТОЯНОВИЧ“
    РЕЗЮМЕ

    Романът „Фото Стоянович“ е опит не просто да бъде сътворен поредният исторически разказ, който да повтори до болка познати сюжети от Възраждането, а по-скоро да даде възможност за диалог с историята. Претенцията, която доскоро се приписваше на историята да „говори“ истината, е в центъра на този диалог. Авторката се възползва от някои типични за постмодерното писане похвати – играта, мистификацията, колажа. Подзаглавието „роман-колаж“ насочва вниманието към спецификата на книгата, в която литературата се среща с нелитературата, а самият роман се гради на колажен принцип, като се нахвърлят – под формата на различни фрагменти – снимки, писма, статии (или отделни пасажи) от вестници, записки, дневници.

    ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ