Настоящата статия поставя в изследователския си фокус модерността на жените писателки и начева наблюденията си с преосмислящия въпрос какво разпознаваме като модернизъм в края на 19 – първите две десетилетия на 20 век? Модерността на жените писателки остава неразпознаваема за техните съвременници и дори в исторически план – възможността да творят е утежнена от предразсъдъци, ограничения и дори забрани, това е модерност извън модернизма, разгледана в творчеството на две от непризнати авторки – Вела Благоева и Ана Карима, и двете неразпознавани като женски присъствия в българския литературен живот, с проблемна критическа и колегиална рецепция. Изследването откроява редица модерни идеи и похвати у всяка от авторките: у Вела Благоева – оригинална, немоделна интерпретация на исторически фигури, антирасизъм, феминизъм, авантюрни обрати, у Карима – първия пътепис на жена, обогатен с темите за социалната справедливост и женската съдба, антистереотипно мислене и поведение.
От гънките на историята. Модерни идеи в ранната проза от български писателки
-
-
- ИМЕ: Милена Кирова
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯСофийски университет „Св. Климент Охридски“
-
ДЪРЖАВАБългария
-
Mилена Кирова е професор, доктор на филологическите науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят. Ръководител на Катедра „Българска литература“ в продължение на дванайсет години. Автор е на петнадесет книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература“ (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология“ (2001), „Проблематичният реализъм“ (2002), „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет“ (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009), изследването в две части „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия“ (2011) и „Героичното тяло“ (2017), на “Performing Masculinity in the Hebrew Bible” (2020) на същата тематика. Съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013). Милена Кирова е автор и на тритомна „История на българската литература от Освобождението до Първата световна война“ (2016, 2018, 2020), преведена на немски език и публикувана в Германия. Носителка на различни награди, между които са Отличие Йордан Йовков (2020), Наградата за литература на Столична община (2020), Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ за 2006 и за 2011, Наградата за литературна история и критика на Софийския университет (2003), Наградата за постижения в областта на литературната история на Великотърновския университет (2002) и др. В продължение на 25 години (1995–2019) е наблюдател за нови книги на вестник „Култура“, автор на повече от 700 рецензии, публикувани там и на други места в българската и чуждестранната периодика.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ