Статията оглежда и анализира начините на представяне на историческите теми в съвременната проза на Централна и Източна Европа (Полша, Украйна, Чехословакия, Словакия). След значителен поврат от западно ориентираната консуматорска култура на 90-те и началото на 2000-та г. към търсенето на нови формули на национална идентичност в края на първото десетилетие на 2000-та г. авторите от този регион започнаха да преосмислят историческия материал. Три начина на това преосмисляне (и съответно три групи текстове) могат да бъдат очертани: първият, най-аналитичният, иновативният и отговарящ на „обществената история“ (Барбара Мищал), вторият, целящ да заздрави официалния национален исторически наратив, и третият, използващ стереотипи и клишета на популярната култура, за да подкопае консервативната, изолационистка реторика на настоящата политическа уредба.
МЕЖДУ ЖИВАТА ПАМЕТ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КОНЮНКТУРА: „НОВАТА ИСТОРИЧЕСКА ВЪЛНА“ В СЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ НА ЦЕНТРАЛНО-ИЗТОЧНА ЕВРОПА
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯНационален университет „Иван Франко“ – ЛвовEMAILДЪРЖАВАУкрайна
Остап Сливински е литературовед, специалист по история на славянските литератури, доцент в катедра „Полска филология“ на Лвовския национален университет „Иван Франко“, Украйна. Изследва литературната антропология, теорията на художествения превод, изучава комуникативните аспекти на художествения текст. Специализирал е славянско литературознание във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и във Варшавския университет, лектор по украински език и украинска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Университета в Грайфсвалд, Германия. Автор на публикации върху съвременната българска, украинска, чешка, полска и словашка литератури.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ