Авторът се опитва да скицира съвсем накратко значението и върховете в литературата на българската политическа емиграция. Абсолютно съм съгласен с твърдението на писателя Димитър Бочев, че трябва най-сетне да осмислим сътвореното от емиграцията като „естествена част от националния организъм“. Проследявам тезисно историята на емигрантските вълни и техния принос за освобождаването ни от болшевишките догми и за необходимостта от написването на нова, неидеологизирана история на нашата литература, в която равностойно да присъстват емигрантите от Григорий Цамблак до Георги Марков и Красимир Дамянов, като не забравяме и вътрешните емигранти като Константин Павлов и Николай Кънчев.
Писането като битка за живот или ние и емигрантската литература
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯИнститут за литература – Българска академия на наукитеEMAILДЪРЖАВАБългария
Георги Цанков е доцент, доктор в Института за литература при БАН. Завършва българска и френска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Автор на книгите „В мига на избора“ (отличена с наградата „Южна пролет“ за 1987), „Д-р Кръстьо Кръстев“ (1989), „Рицарят на родовата памет“ (за писателя Здравко Дафинов) (2001, 2004), „Сеячът на златни зърна“ (за издателя Славчо Атанасов) (2004), „Диаманти от короната на Франция“ (2013), „Година от книжни четвъртъци по време на пандемия“ (2022). Превел е от френски език повече от четирийсет книги, сред които „Черната книга на комунизма“, „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ от Ян Потоцки, трилогията „Консуело“ от Жорж Санд, четири тома от съчиненията на Мирча Елиаде и др. Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за представяне на българска литература (2001).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ