Статията разглежда един основен проблем на късната модерност през ХХ век: Техниката като атавистична сянка на просвещенската рационалност. Като сила, създадена от човека, но изплъзнала се от властта му, която произвежда ново фундаментално робство за късномодерния das Man (в смисъла на Хайдегер). Статията се състои от две части, разгръща два успоредни, но сливащи се сюжета. Първата част очертава универсалния кон- текст на епохата непосредствено след края на Втората световна война с ак- цент върху „втората“ философия на Хайдегер (след обрата), най-дълбоката критична саморефлексия на късната/кризисна модерност в средата на ХХ в. и след това: основната идея за Technik/Machenschaft като поробващ фактор. Във втората част на статията се разглежда как същият проблем, възникнал едновременно, но независимо в актуалната българска реалност през 60-те и 70-те години, е дискутиран от една представителна част на българската ху- дожествена проза: „селският“ писател Йордан Радичков, „градският“ Павел Вежинов, но преди всичко Емилиян Станев, който, подобно на Хайдегер по същото време, парадоксално съчетава силно десен етноконсерватизъм и крайно лява екоидеология.
НОВИТЕ РОБСТВА: ДЕБАТЪТ ЗА ТЕХНИКАТА ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК (ХАЙДЕГЕР). AHTИСЦИЕНТИСТКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА (ЕМИЛИЯН СТАНЕВ)
-
-
- ИМЕ: Пламен Антов
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература – Българска академия на науките
-
ДЪРЖАВАБългария
-
Пламен Антов, роден през 1964 г., е проф. д. н. в Института за литература – БАН. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на около 200 научни публикации и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература“ (2016), както и на литературно-философското сравнително изследване „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми“ (1 том, 2019) и „Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер“ (2 том, 2021). Най-новата му книга е монографичното изследване „„До Чикаго и назад“ отвъд пътеписа. Към генеалогията на Бай Ганю“ (2021). Съставител е на сборниците „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка“ (2015), „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (ХХ–ХХІ в.)“ (2017), „Магическият реализъм“ (2019). Автор е на 13 книги с поезия, разкази и пиеси. Член на Българско общество за проучване на ХVІІІ век, Академичен кръг по сравнително литературознание и Сдружение на български писатели. Носител на национални награди за поезия и драматургия. Негови стихотворения и литературоведски статии са публикувани в чужбина.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ
