Трансформациите, които са обект на изследване, се наблюдават главно в просмукването на абсурдизма в принципите на режисьорското мислене, а оттам и в сценичните закони за изграждане на нов свят. До неотдавна независимостта на режисьора се смяташе за скрита зад явната за- висимост от драматическия текст. В практиката на Стоян Камбарев тя се проявява в друга светлина: независимост, която не отхвърля, не дискредитира, не принизява драмата, а я приема като съучастник и така реабилитира режисьора като творец, който търси диалог с околния свят, а не е еднознач- но вгледан в себе си артист.
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ЗАВИСИМОСТТА НА РЕЖИСЬОРА ОТ ДРАМАТА В ТЕАТРАЛНАТА ПРАКТИКА НА СТОЯН КАМБАРЕВ
-
-
Тея Сугарева
- [email protected]
- Национална академия по театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
- България
-
ТЕЯ СУГАРЕВА е доктор по изкуствознание и главен асистент по режисура в НАТ- ФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Научните ѝ интереси са в областта на режисьорските прак- тики в България и работата на режисьора с драматурга. Автор е на книгата „Между драматургията на абсурда и естетиката на модернизма (Режисьорската практика в България през 80-те и 90-те години на ХХ век)“ (2021). От 2012 г. работи като ре- жисьор на свободна практика, за което е отличавана с най-престижните номинации и награди в областта на театралното изкуство – „Аскеер“ и „Икар“. Носител е на наградата „Икар“ (2014), на наградата на Сатиричния театър „Златен Кукерикон“ (2013) и на наградата на НАТФИЗ „Най-най-най“ (2012). Интерес за нея предста- вляват както вечните класически текстове като „Мъртви души“ и „Дванайста нощ“, така и съвременните пиеси от български и чужди автори: „Робин“, „Покана за вече- ря“, „Унижението“ и др. За един сезон Тея Сугарева работи в САЩ, където поставя „Малкият принц“ и две едноактни пиеси от Тенеси Уилямс в Hanger Theatre (Ithaca, NY). По това време участва и в програмата Directors project на Drama League.
Abstract:Трансформациите, които са обект на изследване, се наблюдават главно в просмукването на абсурдизма в принципите на режисьорското мислене, а оттам и в сценичните закони за изграждане на нов свят. До неотдавна независимостта на режисьора се смяташе за скрита зад явната за- висимост от драматическия текст. В практиката на Стоян Камбарев тя се проявява в друга светлина: независимост, която не отхвърля, не дискредитира, не принизява драмата, а я приема като съучастник и така реабилитира режисьора като творец, който търси диалог с околния свят, а не е еднознач- но вгледан в себе си артист.
Тема: ЗАВИСИМИЯТ ЧОВЕККлючови думи: театър, режисьор, ХХ век, драма, Театър на абсурда
-
