The article examines a main problem of late modernity in the 20th century: Technology as an atavistic shadow of Enlightenment rationality. As a force created by man but escaped from his power, which produces a new funda- mental slavery for the late modern das Man (in Heidegger’s sense). The article consists of two parts, unfolding two parallel but merging plots. The first part outlines the universal context of the era immediately after the end of WW II with an emphasis on Heidegger’s “second” philosophy (after die Kehre), the deepest critical self-reflection of late/crisis modernity in the mid-20th century and then: the basic idea of Technik/Machenschaft as an enslaving factor. The second part of the article examines how the same problem, which arose simultaneously but independently in the current Bulgarian reality in the 1960s and 1970s, was discussed by a representative part of Bulgarian prose: the “rural” writer Yordan Radichkov, the “urban” one Pavel Vezhinov, but above all Emilian Stanev, who, like Heidegger at the same time, paradoxically combines strongly right-wing ethno-conservatism and far-left eco-ideology.
NEW SLAVERY: THE DEBATE ON TECHNIQUE IN THE 1960s (HEIDEGGER). ANTISCIENTIFIC TRENDS IN BULGARIAN LITERATURE (EMILIYAN STANEV)
-
-
- NAME: Plamen Antov
- INVERSION
-
E-MAIL
-
INSTITUTIONInstitute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences
-
COUNTRYBulgaria
-
Пламен Антов, роден през 1964 г., е проф. д. н. в Института за литература – БАН. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на около 200 научни публикации и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература“ (2016), както и на литературно-философското сравнително изследване „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми“ (1 том, 2019) и „Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер“ (2 том, 2021). Най-новата му книга е монографичното изследване „„До Чикаго и назад“ отвъд пътеписа. Към генеалогията на Бай Ганю“ (2021). Съставител е на сборниците „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка“ (2015), „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски от- ражения (ХХ–ХХІ в.)“ (2017), „Магическият реализъм“ (2019). Автор е на 13 книги с поезия, разкази и пиеси. Член на Българско общество за проучване на ХVІІІ век, Академичен кръг по сравнително литературознание и Сдружение на български писатели. Носител на национални награди за поезия и драматургия. Негови стихотворения и литературоведски статии са публикувани в чужбина.
-
SUBJECT
