Оброкът – като практика и като сакрално място – има значимо присъствие в традиционната култура и е жизнен до най-ново време. Той води началото си от древността и се основава на представата, че природните обекти – пещери, скали и водоизточници, ливади, гори и вековни дървета, са обитавани от свръхестествени същества, духове, които са техни стопани и които ги владеят и охраняват. За да се засели на определена територия и да я обитава, за да използва ресурсите на тази територия, човекът трябва да я отвоюва от свръхестествените ѝ стопани и да я заплати – с дарове и жертвоприношения. Освен това жертвите трябва да бъдат еквивалентни на очакванията за благоприятни условия на живот и изобилна реколта, т. е. жертвата трябва да се състои от най-ценното за общността. Редица ритуали съдържат реликви, които показват, че някога е бил жертван дори човешкият живот. Колкото и да са варварски, подобни ритуали показват, че в стремежа да си осигурят благополучие хората са плащали висока цена за онова, което получават от природата, и не са могли да си позволят да прахосват спечелените ресурси, към които са се отнасяли пестеливо и с уважение.
ОБРОКЪТ ВЪВ ФОЛКЛОРНАТА КУЛТУРА – ЗНАК ЗА ЗАВИСИМОСТ И ЗА ОТКУПЕНИ ПРАВА
-
-
Албена Георгиева
- Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките
- България
-
АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА (1954–2024), доктор на науките и професор в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Автор е на книгите „Етиологичните легенди в българския фолклор“ (1990), „Разкази и разказване в българския фолклор“ (2000), „Образи на другостта в българския фолклор“ (2003) и „Фолклорни измерения на християнството. Устни разкази и локална религиозност в района на Бачковския манастир «Успение на Пресвета Богородица» и на Хаджидимовския манастир «Св. Великомъченик Георги Победоносец»“ (2012), както и на редица студии и статии. Съставител е на сборници и автор на коментари към фолклорни текстове, сред които „Когато Господ ходеше по земята. 77 легенди с тълку- вания“ (1993), тематичен брой „Жената и фолклорът“ на сп. „Български фолклор“, 2001, кн. 4, „Свети места в Софийско – култове, разкази, образи“ (2013). Основни области на изследователските ѝ интереси са типология на устните разкази, функ- ции на фолклорното разказване, локална религиозна култура и др.
Abstract:Оброкът – като практика и като сакрално място – има значимо присъствие в традиционната култура и е жизнен до най-ново време. Той води началото си от древността и се основава на представата, че природните обекти – пещери, скали и водоизточници, ливади, гори и вековни дървета, са обитавани от свръхестествени същества, духове, които са техни стопани и които ги владеят и охраняват. За да се засели на определена територия и да я обитава, за да използва ресурсите на тази територия, човекът трябва да я отвоюва от свръхестествените ѝ стопани и да я заплати – с дарове и жертвоприношения. Освен това жертвите трябва да бъдат еквивалентни на очакванията за благоприятни условия на живот и изобилна реколта, т. е. жертвата трябва да се състои от най-ценното за общността. Редица ритуали съдържат реликви, които показват, че някога е бил жертван дори човешкият живот. Колкото и да са варварски, подобни ритуали показват, че в стремежа да си осигурят благополучие хората са плащали висока цена за онова, което получават от природата, и не са могли да си позволят да прахосват спечелените ресурси, към които са се отнасяли пестеливо и с уважение.
Тема: ЗАВИСИМИЯТ ЧОВЕККлючови думи: оброк, свръхестествени собственици, жертвоприношения, обмен на ресурси
-
