В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век за българската общност в Османската империя християнските ценности са в криза. Чрез две проповеди, отпечатани в книгата му, Йоаким Кърчовски реагира на кризата. С тях той поставя началото на ново богословие. Ще го наречем условно „делнично богословие“. Високите образци на християнството, светите отци и учители на Църквата в това време са трудни за разбиране от делничния човек. Това кара Йоаким Кърчовски да ориентира богословието си към ранното християнство – по-просто и по-разбираемо за делничния човек. В неговото време мисленето за телесното доминира над мисленето за духовното. Тази ментална нагласа води общността към нравствен разпад.
За разказването в „Повест ради страшнаго и втораго Пришествия Христова“ (Будин, 1814) от Йоаким Кърчовски
-
-
Сава Сивриев
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, БългарияСава Сивриев е филолог и богослов, доктор на филологическите науки, професор. Преподавал е в ШУ „Епископ Константин Преславски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Будапещенски университет „Йотвьош Лоранд“. Автор на книгите: „Чудесното раждане (Работи по литературна история)“ (1995), „Μύθος и τέχνη. Опит върху българската литература от миналия век“ (1999), „Книга Псалтир и българската поезия“ (2004), „Литературна археология“ (2006), „Екзегези (Из историята на българската литература)“ (2012), „Индивидуализмът в българската лирика от края на ХІХ и началото на ХХ век“ (2017). Автор на над сто научни публикации у нас и в чужбина.
-
-
Abstract:РЕЗЮМЕВ края на ХVІІІ и началото на ХІХ век за българската общност в Османската империя християнските ценности са в криза. Чрез две проповеди, отпечатани в книгата му, Йоаким Кърчовски реагира на кризата. С тях той поставя началото на ново богословие. Ще го наречем условно „делнично богословие“. Високите образци на християнството, светите отци и учители на Църквата в това време са трудни за разбиране от делничния човек. Това кара Йоаким Кърчовски да ориентира богословието си към ранното християнство – по-просто и по-разбираемо за делничния човек. В неговото време мисленето за телесното доминира над мисленето за духовното. Тази ментална нагласа води общността към нравствен разпад.
ключови думи:
