Настоящата статия прилага понятието автотекстуалност на Радосвет Коларов към творчеството на Софроний Врачански и по-специално към неговия сборник от 1805 г. „Книга за трите религии“, който съдържа и оригиналната му автобиография. Основна теза на статията е, че давайки си сметка за пластовете на протичащото време и деятелността на отделния субект в неговата епоха, Софроний включва в началото на ръкописа своеобразен „епиграф“. Той представлява сентенция за модусите на времето, която идва от античната традиция и скрепява логиката на преводните и оригинални части на сборника.
ВРЕМЕ, ЕПИГРАФ И АВТОБИОГРАФИЯ: ЗА АВТОТЕКСТУАЛНОСТТА ПРИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ
-
-
Надежда Александрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, МП „Литературознание“, БългарияORCID: 0000-0001-8009-0664Доц. д-р НАДЕЖДА АЕКСАНДРОВА преподава в Катедрата по българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има две монографии и редица статии, свързани с българската и балканската литература през османския период, с история на жените и половете и с история на емоциите. Първата ѝ книга е върху женския въпрос в българската публицистиката и проза на XIX век, а втората се занимава с преплитането на литературни мотиви и трансфера на идеите в Османската империя във връзка с образа на платената султанска войска – еничарите. Д-р Александрова е специализирала в Будапеща, Букурещ, Истанбул и Кьолн. Участва в международни проекти по европейската програма COST, както и в мрежата за мобилност CEEPUS. Тя е асоцииран член на Центъра за академични изследвания в София, заместник-председател на Българското общество за проучване на осемнадесети век и член на редколегията на изданията „Women Writers in History“ (de Gruyter Brill) „Studies on Philosophy, Intellectual History, Arts, Sciences“ (Brepols), на българското списание „Дългият осемнадесети век“ и на сръбското „Книженство“.
-
-
Abstract:РЕЗЮМЕНастоящата статия прилага понятието автотекстуалност на Радосвет Коларов към творчеството на Софроний Врачански и по-специално към неговия сборник от 1805 г. „Книга за трите религии“, който съдържа и оригиналната му автобиография. Основна теза на статията е, че давайки си сметка за пластовете на протичащото време и деятелността на отделния субект в неговата епоха, Софроний включва в началото на ръкописа своеобразен „епиграф“. Той представлява сентенция за модусите на времето, която идва от античната традиция и скрепява логиката на преводните и оригинални части на сборника.
ключови думи:
