УКАЗАНИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ

1. ОБЩИ УСЛОВИЯ

■ Обем на статиите – до 30 стандартни страници (1800 зн./стр.), вкл. резюмета, библиография, таблици, приложения.

■Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx и pdf. 

■ Шрифтове: за кирилица, латиница и елиница – Times New Roman, 12 pt;

за старобългарските азбуки (кирилица и глаголица) – CyrillicaOchrid10U или Bukyvede, 13 pt.

■ Езици на публикациите: български, английски, руски, немски, френски.

■ Всяка статия, независимо от езика на публикацията, да бъде придружена от резюме на български на английски и език (Abstract) в обем около 200–300 думи всяко и до 5 бр. ключови думи/изрази (Keywords).

■ Заглавието на статията се дава с ГЛАВНИ БУКВИ (вкл. и в резюмето на англ. език), името на автора – с малки.

■ Името на автора да е придружено от афилиация: институционална принадлежност, научна степен, академична длъжност, електронен адрес (желателно институционален), ORCID iD, Web of Science Researcher ID. Тя се дава и на английски език, без съкращения (напр. Institute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences).

■ Статиите да са придружени oт кратка биографична справка (СV) за автора (около 150 думи) на български в свободна форма: актуален научен статус и институция, рождена година, основни сфери на научен интерес и специализации, защитени докторати (тема, година), основни публикации (книги).

■ Статиите могат да бъдат придружени от илюстрации – цветни и черно-бели (като цветни ще бъдат само в онлайн версията).

Илюстрациите да са в jpg или tif format (при минимална резолюция 300 dpi).
Да се изпращат в отделни файлове и вътре в текста на съответните места. 

■ Всяка статия подлежи на двойно анонимно рецензиране.

2. ПРАВОПИСНИ ИЗИСКВАНИЯ

■ Заглавията на книги, списания, вестници (и др.) в българоезичните статии да се дават в кавички, не в курсив, вкл. и ако са на латиница.

■ В статиите на български език да се използват българските кавички („...“). При натрупване на кавички в кавичките да се затварят и двете („...... „...““).

■ Да се избягва натрупване на скоби в скобите, а при невъзможност – да се затварят и двете скоби: (...... (...)).

■ Вековете се изписват с римски цифри (напр. ХІХ в.).

■ Допустимо е използването на курсив/курсив (italic) и получер (bold) за различни степени на смислово акцентиране; да се избягва подчертаване (underlinе), вкл. и при електронни адреси.

■ Задължително разграничаване на дефис и тире (късо и дълго тире).  Използвайте тире за обозначаване на времеви периоди (ХІХ–ХХ в.) или страници (с. 56–58). При двоен брой на списание използвайте дефис (кн. 3-4).

NB: Тире, без интервали, се използва при противопоставяне („черно–бяло“), а дефис, също без интервали – в точно обратния случай („черно-бяло“).

■ „Страница“ се съкращава на с. (а не „стр.“).

■ Правописът на статиите, които не са на български език, следва съответната езикова норма.

3. ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ

■ Желателно е (освен при наличието на специални съображения) да се цитира по меродавно издание: първото издание на съответната творба или най-пълните (коментирани, анотирани) събр./избр. съч. на автора.

■ Кратките цитати да се дават с кавички в основния текст. По-дългите е желателно да се обособяват като отделен абзац (блок-цитат), пункт 11, без кавички, с отстъп и отделени с по един празен ред от основния текст, със задължителна отпратка към източника.
Обособените цитати на поезия се оформят по посочения начин, но в курсив.

■ Бележките към текста и библиографските отпратки да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с обща номерация (Insert – Footnote).

■ При многократно цитиране на определен източник – първичен или вторичен – отпратката може да е и в основния текст в силно съкратена форма (във вид на сигла или дума), като това бъде специално уговорено при първото цитиране.

Допустимо е използването на общоприети съкращения на класически творби или основни многотомни издания.

3.1. БИБЛИОГРАФСКО ОПИСАНИЕ ПОД ЛИНИЯ

Библиографското описание е под линия, като фамилията на автора се инверсира и се изписва с ГЛАВНИ букви, а личното име се дава с инициал.

При неколкократно отпращане към един източник пълната форма се дава само първия път; следващите отпратки се дават само по автор, ако не са поредни (от типа: ПЕТРОВ, А. Цит. съч., с. 123), или без името на автора, ако са (Пак там, с. 123–124).

Цитиране на част от книга или на статия в периодично издание се въвежда с тире и „В:“, а при източниците на латиница – с „In:“.

При липса на някои параметри (място на издаване, издателство, година), това се отбелязва в прави скоби: [Б. м.], [б. и.], [б. г.].

При библиографските описания на латиница се използва терминология от лат. език: In: (В:), р. или рр. (с.), et al. (и др.), Ibid./Ibidem (Пак там), L. с. (Цит. съч.), s. l. [без място], s. a. (без посочена година) и др.

Примери:

■ Книги (монографии)

■ Част от книга

■ Периодични издания

■ Електронна публикация

В отпратките под линия се допуска и редуцирано библиографско описание, напр. изпускане на подзаглавието или на част от заглавието при повторно цитиране, пропускане на съставителите и редакторите на сборници, както и на преводачите, избягване на датата на последната верификация при електронни публикации и др., a също избягване на инверсия и гл. букви при изписване на имената на авторите, когато става дума за художествена литература („Томас Ман“ или „Т. Ман“ вм. „МАН, Т.“). Пълното библиографско описание се дава след статията в рубриката „Цитирана литература“.

В „Цитирана литература” и „References” се включват само научни източници. Цитираните художествени произведения, както и стари публикации остават под линия, като в особени случаи (напр. при есеистично-документално-публицистични жанрове) авторът преценява с оглед на конкретния контекст.

В статия на английски или друг западен език в цитираните източници на кирилица само името на автора и заглавието се дават в оригинал, техническата информация (място, издателство, страница) – на езика на статията.

3.2. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА & REFERENCES

След статията се правят два отделни списъка – ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА и REFERENCES (в съответния азбучен ред, без номерация), като първият прелива във втория.

3.2.1. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Тук се дават пълните библиографски данни на всички заглавия, цитирани под линия в текста, изписани на оригиналния им език (по посочения начин), подредени по азбучен ред, без номерация.

При статии на български и руски език първи в списъка са източниците на кирилица, след това на латиница и на елиница. 
При статии на западен език подредбата е: латиница, кирилица, елиница.
В рубриката „Цитирана литература“ не се дават заглавията на латиница – те се дават в „References“

3.2.2. REFERENCES

Дава се целият списък с използвана литература, като публикациите на кирилица и елиница се транслитерират на латиница. Препоръчително е да се използва ретранслаторът за библиографско цитиране за Word в БДС ISO 690. (Автоматична транслитерация може да се види и на сайта https://2cyr.com/?7) 
NB: „София“ се транслитерира като „Sofia“ (не „Sofiya“).

При преводи на латиноезични издания името на автора се дава в оригиналната си ортография, а след транскрипцията в прави скоби се изписва оригиналното заглавие.

Към статии на западен език се прилага само рубриката „References”, без „Цитирана литература”, като заглавията на нелатиноезичните източници се транслитерират, а в прави скоби се дават в превод на англ. ез.

В транслитериран вид посочените по-горе примери изглеждат така: