Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.
ПОВТОРЕНИЕ И СЪТВОРЕНИЕ. ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ „КАК СЪМ СТАНАЛ ГАЙДАР“
-
-
- 0000-0003-1197-1251
Невена Михова
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките
- България
-
НЕВЕНА МИХОВА е главен асистент в секция „Литература на Българското възраждане“ в Института за литература при Българската академия на науките (2023), доктор по българска литература (2020), магистър по славянска филология (2003). Защитила е дисертационен труд на тема „Функционални аспекти на жанра и стила в публицистиката на П. Р. Славейков“. Изследователските ѝ интереси са в областта на българската възрожденска публицистика и журналистика, с фокус върху социално-икономическите концепции, литературните връзки и културните идентификации.
Abstract:Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.
Тема: Автотекстуалност и цитатКлючови думи: П. Р. Славейков, в. „Гайда“, креативни фигури, междутекстови връзки, възрожденска журналистика
-
ОТЗИВИ
Творческата легитимация на П. Р. Славейков
Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.