Текстът прави опит за доразработването и реинтерпретацията на определени копнецпутални потенции от Радосвет-Коларовата теория на автотекстуалността с цел да преразгледа споменатия мимоходом и останал нетематизиран в „Повторение и сътворение“ въпрос за отношението между автотекстуалните системи (идиолектите) и различието. Текстът разглежда проблема за автотекстуалното различие от перспективата на въпроса за итерабилността на езиковите конструкции и нейните ефекти при конституирането и следходното интерпретиране на автотекстуални системи. Оттук се предлага един прочит на Радосвет-Коларовата теория като своеобразна деконструкция на авторството в качеството му на епистемологично препятствие при интерпретирането на текстове в пределите на авторови корпуси.
АВТОТЕКСТУАЛНОСТ БЕЗ АВТОР. ТЕОРИЯТА НА АВТОТЕКСТУАЛНОСТТА И ЕПИСТЕМОЛОГИЧНОТО ПРЕПЯТСТВИЕ НА АВТОРСТВОТО
-
ГОДИНА: КНИГА 9ПУБЛИКУВАНО НА :
ИЗДАТЕЛ: INSTITUTE FOR LITERATUREISSN (Print): 2738-7631ISSN (Online): 2815-2999
-
-
- ИМЕ: Венцеслав Шолце
- ИНВЕРСИЯ: Шолце, Венцеслав
- E-MAIL: [email protected]
- ИНСТИТУЦИЯ: Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- ДЪРЖАВА: България
Венцеслав Шолце, роден през 1992 г., е доктор по филология. Темата на неговия дисертационен труд, защитен във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2020 г., е „Симеон Радев в българската култура от началото на ХХ век“, Автор е на из- следвания в областта на литературната и културната история, семиотиката и философията на езика.
-
-
РЕЗЮМЕТекстът прави опит за доразработването и реинтерпретацията на определени копнецпутални потенции от Радосвет-Коларовата теория на автотекстуалността с цел да преразгледа споменатия мимоходом и останал нетематизиран в „Повторение и сътворение“ въпрос за отношението между автотекстуалните системи (идиолектите) и различието. Текстът разглежда проблема за автотекстуалното различие от перспективата на въпроса за итерабилността на езиковите конструкции и нейните ефекти при конституирането и следходното интерпретиране на автотекстуални системи. Оттук се предлага един прочит на Радосвет-Коларовата теория като своеобразна деконструкция на авторството в качеството му на епистемологично препятствие при интерпретирането на текстове в пределите на авторови корпуси.
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ
