Настоящият доклад анализира романа „Слуховият рог“ на Леонора Карингтън през концепциите за автотекстуалност, mise en abyme и рекурсия. Вдъхновено от поетиката на Радосвет Коларов, изследването проследява как повтарящи се визуални и наративни елементи изграждат саморефлексивна структура, в която всяко ново смислово ниво възниква чрез трансформация на вече познати мотиви. Mise en abyme функционира не само като вмъкване на разказ в разказа, но и като механизъм за разколебаване на границите между различните слоеве на текста, докато рекурсивните структури създават фрактално усещане за свят, който се самосъздава. В този контекст „Слуховият рог“ се разглежда като микрокосмос на по-широка автотекстуална практика, видима и в други литературни и визуални произведения на Карингтън. Анализирани са многообразни прояви на mise en abyme, включително различните образи на намигащата монахиня, гатанките, които отразяват събития в наратива, спускането на Мариан Ледърби en abyme, където тя среща множество версии на себе си. Изследването аргументира, че повторението в творчеството ѝ не е механично, а продуктивно — форма на „дискурсивно желание“, чрез което текстовете разгръщат нови смисли и взаимовръзки.
MISE EN ABYME И РЕКУРСИЯ В „СЛУХОВИЯТ РОГ“ НА ЛЕОНОРА КАРИНГТЪН
-
-
Гергана Гълъбова
- [email protected]
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- Bulgaria
-
ГЕРГАНА ГЪЛЪБОВА завършва специалност „Английска литература с творческо писане“ в Голдсмитс, Лондонски университет, и продължава обучението си в програмата „Преводач-Редактор“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант в програма „Теория на литературата“ в СУ, като разглежда езика и несъзнаваното в сюрреалистичното писане. Автор на сборника с разкази „Вода за гледане“ и главен редактор на оналйн изданието за култура „АртАкция“. През 2021 г. печели Голямата награда на 43-тия Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев“. През 2024 г. в неин превод излиза книгата „Слуховият рог“ на Леонора Карингтън. През 2025 г. е една от българските писателки, избрани да участват в проекта за развитие на таланти Connecting Emerging Literary Artists (CELA). Проектът събира 66 изгряващи писатели и 99 изгряващи преводачи от 11 европейски страни.
Abstract:Настоящият доклад анализира романа „Слуховият рог“ на Леонора Карингтън през концепциите за автотекстуалност, mise en abyme и рекурсия. Вдъхновено от поетиката на Радосвет Коларов, изследването проследява как повтарящи се визуални и наративни елементи изграждат саморефлексивна структура, в която всяко ново смислово ниво възниква чрез трансформация на вече познати мотиви. Mise en abyme функционира не само като вмъкване на разказ в разказа, но и като механизъм за разколебаване на границите между различните слоеве на текста, докато рекурсивните структури създават фрактално усещане за свят, който се самосъздава. В този контекст „Слуховият рог“ се разглежда като микрокосмос на по-широка автотекстуална практика, видима и в други литературни и визуални произведения на Карингтън. Анализирани са многообразни прояви на mise en abyme, включително различните образи на намигащата монахиня, гатанките, които отразяват събития в наратива, спускането на Мариан Ледърби en abyme, където тя среща множество версии на себе си. Изследването аргументира, че повторението в творчеството ѝ не е механично, а продуктивно — форма на „дискурсивно желание“, чрез което текстовете разгръщат нови смисли и взаимовръзки.
Тема: Автотекстуалност и цитатКлючови думи: Леонора Карингтън, „Слуховият рог“, mise en abyme, pекурсия, aвтотекстуалност
-
