MISE EN ABYME И РЕКУРСИЯ В „СЛУХОВИЯТ РОГ“ НА ЛЕОНОРА КАРИНГТЪН

Публикувана на
Свободен достъп

Настоящият доклад анализира романа „Слуховият рог“ на Леонора Карингтън през концепциите за автотекстуалност, mise en abyme и рекурсия. Вдъхновено от поетиката на Радосвет Коларов, изследването проследява как повтарящи се визуални и наративни елементи изграждат саморефлексивна структура, в която всяко ново смислово ниво възниква чрез трансформация на вече познати мотиви. Mise en abyme функционира не само като вмъкване на разказ в разказа, но и като механизъм за разколебаване на границите между различните слоеве на текста, докато рекурсивните структури създават фрактално усещане за свят, който се самосъздава. В този контекст „Слуховият рог“ се разглежда като микрокосмос на по-широка автотекстуална практика, видима и в други литературни и визуални произведения на Карингтън. Анализирани са многообразни прояви на mise en abyme, включително различните образи на намигащата монахиня, гатанките, които отразяват събития в наратива, спускането на Мариан Ледърби en abyme, където тя среща множество версии на себе си. Изследването аргументира, че повторението в творчеството ѝ не е механично, а продуктивно — форма на „дискурсивно желание“, чрез което текстовете разгръщат нови смисли и взаимовръзки.


MISE EN ABYME И РЕКУРСИЯ В „СЛУХОВИЯТ РОГ“ НА ЛЕОНОРА КАРИНГТЪН

  • MISE EN ABYME И РЕКУРСИЯ В „СЛУХОВИЯТ РОГ“ НА ЛЕОНОРА КАРИНГТЪН
    • FIRST PUBLISHED:
    • VOLUME/ISSUE: КНИГА 9
    • PUBLISHER: Institute for Literature
    • ORGANIZATION: Institute for Literature - BAS, BULGARIA
    • ISSN (Print): 2738-7631 || ISSN (Online): 2815-2999
  • MISE EN ABYME И РЕКУРСИЯ В „СЛУХОВИЯТ РОГ“ НА ЛЕОНОРА КАРИНГТЪН
    Abstract:

    Настоящият доклад анализира романа „Слуховият рог“ на Леонора Карингтън през концепциите за автотекстуалност, mise en abyme и рекурсия. Вдъхновено от поетиката на Радосвет Коларов, изследването проследява как повтарящи се визуални и наративни елементи изграждат саморефлексивна структура, в която всяко ново смислово ниво възниква чрез трансформация на вече познати мотиви. Mise en abyme функционира не само като вмъкване на разказ в разказа, но и като механизъм за разколебаване на границите между различните слоеве на текста, докато рекурсивните структури създават фрактално усещане за свят, който се самосъздава. В този контекст „Слуховият рог“ се разглежда като микрокосмос на по-широка автотекстуална практика, видима и в други литературни и визуални произведения на Карингтън. Анализирани са многообразни прояви на mise en abyme, включително различните образи на намигащата монахиня, гатанките, които отразяват събития в наратива, спускането на Мариан Ледърби en abyme, където тя среща множество версии на себе си. Изследването аргументира, че повторението в творчеството ѝ не е механично, а продуктивно — форма на „дискурсивно желание“, чрез което текстовете разгръщат нови смисли и взаимовръзки.

    Тема: Автотекстуалност и цитат
    Ключови думи: Леонора Карингтън, „Слуховият рог“, mise en abyme, pекурсия, aвтотекстуалност