Статията изследва романа на Тодор П. Тодоров „Хагабула“ като забележителен принос към българския магически реализъм. Важни за сравненията в статията са два женски архетипни образа: на вещицата, въплътена в млада и красива жена, чиято връзка със свръхестественото осъществява и обвързаност с корените на човечеството, и на старата жена, позната от българската литература като символ на майчинството, но и като магическа същност в литературата на 60-те и 70-те от миналия век. Статията изследва и как романът представя загубата на дома и търсенето на обновление, позиционирайки „Хагабула“ едновременно като различен, но и продължаващ българското литературно наследство за коренотърсачеството от миналия век.
„Хагабула“ от Тодор П. Тодоров в контекста на българската литература
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯНационална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ORCID ID0009-0005-0502-0064EMAILДЪРЖАВАБългария
ЯНИЦА РАДЕВА е доктор по литература. Автор е на монографията „Обетован кръг. Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов“, на стихосбирките „Друг ритъм“ (2003) и „Кошерът на думите“ (2012), както и на романите „Бонбониерата“ (2011), „Сезонът на Йоана“ (2015), „Пътят към Тива“ (2017), „Поздарви от Хадес“ (2020), „Годината, която започна в неделя“ (2024). Научните ѝ интереси са в областта на съвременната българска литература. Има публикации по въпросите на книгоиздаването и върху пространствата на принуда и литературния им образ през Възраждането.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ
