Този текст се фокусира върху специфичната зависимост от май- чината роля, в която се вживява бездетната жена, изобразена в разказа „Заключената врата“ на Хулио Кортасар. В работата са проследени проявите на „измисленото майчинство“ и са потърсени някои от възможните обяснения на особената двойна „игра“ по утешаването на неродения син, съществуващ в съзнанието на жената, а и на мъжа в съседство, който потвърждава съществуването му. Краткият наратив на Кортасар мисли върху обсебеност- та от онова, което няма тяло, но присъства под формата на мисъл, желание и съзнание. Историята показва как чрез зависимостта на другия се разкрива необходимостта от нещо, което е потребно и на тебе самия.
ЗАКЛЮЧЕНАТА ВРАТА“ НА ХУЛИО КОРТАСАР: ЗАВИСИМОСТ ОТ МАЙЧИНАТА РОЛЯ
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯПловдивски университет „Паисий Хилендарски“ORCID ID0000-0003-3352-3441EMAILДЪРЖАВАБългария
ВАНЯ Г. ГЕОРГИЕВА е магистър по антропология и филология (СУ „Св. Климент Охридски“, 2010) и доктор по филология (ПУ „Паисий Хилендарски“, 2015). Рабо- ти като главен асистент по българска литература (1878–1918) в Пловдивския университет. Автор е на книгата „Екатерина Каравелова – Лора Каравелова: културно- историческият сюжет «майки–дъщери» в български контекст“ (2017), също и на 304редица статии в специализираната периодика и в научни сборници. Интересите ѝ са в областта на историята на българската литература, феминистката теория в съвременната хуманитаристика, биографичната реконструкция.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ
