ПРИЯТЕЛСТВА И ВРАЖДИ НА КНИЖОВНОТО ПОЛЕ (ВЪЗЕЛЪТ ИВ. НАЙДЕНОВ, П. Р. СЛАВЕЙКОВ, СВ. МИЛАРОВ, С. С. БОБЧЕВ В ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ В.)

Публикувана на
Свободен достъп

РЕЗЮМЕ

Статията се насочва към две форми на зависимост на вестникарите от ХІХ век: обвързаността на редакторите с техните издания – какво те са готови да направят за тях за сметка на други неща, включително и за сметка на личните си изяви като автори, от една страна, и приятелските връзки и враждите между отделните лица, от друга. Наблюденията се опират върху писма от архива на Иван Найденов и други материали, които изграждат представата за сложните му отношения с Петко Славейков, Светослав Ми- ларов и Стефан Бобчев.


ПРИЯТЕЛСТВА И ВРАЖДИ НА КНИЖОВНОТО ПОЛЕ (ВЪЗЕЛЪТ ИВ. НАЙДЕНОВ, П. Р. СЛАВЕЙКОВ, СВ. МИЛАРОВ, С. С. БОБЧЕВ В ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ В.)

  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 62 - 72
    Брой страници
    11
    ГОДИНА:
    БРОЙ НОМЕР
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ

  • nikolai_aretov.jpg
    • ИМЕ: Николай Аретов
    • ИНВЕРСИЯ
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература – Българска академия на науките
    • ДЪРЖАВА
      България
    • Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.