Текстът е част от по-голямо изследване, което се отнася към изучаването на проблеми на актьорското изпълнение в националната драматургия през XX в. в България. Основният фокус е върху първите изпълнения на български пиеси на сцената на Националния театър между двете световни войни. Специален акцент е поставен върху вече утвърдени като класически драми на Ст. Л. Костов, Й. Йовков, Р. Стоянов, Г. Райчев и други. Въпреки че българската драма от този период е в някакъв смисъл битова и дребнобуржоазна, актьорите изграждат някои от най-добрите си роли в национални пиеси. Според запазените свидетелства първите сценични интерпретации на „Големанов“, „Албена“, „Боряна“, „Майстори“, „Еленово царство“ оставят дълбоки следи в съзнанието на зрителите със симбиозата между актьор и роля като резултат на усилията и от двете страни – на актьори и публика – по време на целия театрален процес. Националната драма, написана „на гърбовете на актьорите“, дава много възможности на съвременниците за съпреживяване и незабравими моменти.
Актьорът и националната драматургия между двете световни войни
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯИнститут за изследване на изкуствата – Българска академия на наукитеEMAILДЪРЖАВАБългария
Йоана Спасова-Дикова е професор в Институтa за изследване на изкуствата при БАН. Основни области на научните ѝ интереси и изследвания са история и теория на театъра, театрална антропология, перформативни изкуства и нови технологии, сравнителни културологични изследвания. Защитава докторска дисертация в Санкт-Петербургския държавен институт за театър, музика и кинематография (1992), а по-късно специализира в Оксфорд, Великобритания, и в Холандския институт за академични изследвания. Работи в ИИИзк от 1993 г., където става доцент през 2006 г. Професор е от 2017 г. От 2013 г. до 2021 г. заема длъжността научен секретар на БАН – хуманитарни и социални науки. Автор на книгите „За две актьорски съзвездия“ (2004), „Българският театър между двете световни войни през ХХ век“ (в съавторство, 2011), „Мелпомена зад желязната завеса“ (2015), „Българският ХХ век в изкуствата и културата“ (в съавторство, 2019), „Актьорът и паметта“ (в съавторство, 2020). Публикациите ѝ включват и множество студии и статии в специализирани енциклопедии и периодични издания у нас и в чужбина. Два пъти е носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за най-добър критически текст. Преподава в няколко български и чуждестранни университета. Ръководител и координатор е на научни проекти в страната и чужбина.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ