The text is part of a larger research which pertains to the study of the problems of acting in national dramaturgy during the 20th century in Bulgaria. The main focus is on the first performances of Bulgarian plays on the stage of the National theatre between the two world wars. A special accent is put on the already established as classical dramas of St. L. Kostov, Y. Yovkov, R. Stoyanov, G. Raychev and others. Although Bulgarian drama from that period in a way is domestic and petty bourgeois the actors created some of their best characters in national plays. According to the preserved evidences the experience of the first stage interpretations of “Golemanov”, “Albena”, “Boryana”, “Masters”, “Deer’s Kingdom” left deep traces into the minds of the spectators with the symbioses between the actor and the role as a result of the effort from the both sides of the performers and the audience during the whole theatrical process. The national drama, written “on the backs of the actors“, gives a lot of opportunities to the contemporaries for empathy and unforgettable moments.
The actor and the national drama between the two world wars
-
- INVERSIONINSTITUTIONInstitute for Art Studies – Bulgarian Academy of SciencesE-MAILCOUNTRYBulgaria
Йоана Спасова-Дикова е професор в Институтa за изследване на изкуствата при БАН. Основни области на научните ѝ интереси и изследвания са история и теория на театъра, театрална антропология, перформативни изкуства и нови технологии, сравнителни културологични изследвания. Защитава докторска дисертация в Санкт-Петербургския държавен институт за театър, музика и кинематография (1992), а по-късно специализира в Оксфорд, Великобритания, и в Холандския институт за академични изследвания. Работи в ИИИзк от 1993 г., където става доцент през 2006 г. Професор е от 2017 г. От 2013 г. до 2021 г. заема длъжността научен секретар на БАН – хуманитарни и социални науки. Автор на книгите „За две актьорски съзвездия“ (2004), „Българският театър между двете световни войни през ХХ век“ (в съавторство, 2011), „Мелпомена зад желязната завеса“ (2015), „Българският ХХ век в изкуствата и културата“ (в съавторство, 2019), „Актьорът и паметта“ (в съавторство, 2020). Публикациите ѝ включват и множество студии и статии в специализирани енциклопедии и периодични издания у нас и в чужбина. Два пъти е носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за най-добър критически текст. Преподава в няколко български и чуждестранни университета. Ръководител и координатор е на научни проекти в страната и чужбина.
-