Статията набелязва първите критически реакции на пиесата на Васил Друмев – „Иванко“. Та се насочва и към детайлния коментар на Йордан Трифонов относно историографските извори, които авторът използва, за да изгради сюжета. След като Друмев развива характера на Иванко, той става привлекателен и за други български автори. Акцентът в текста е върху факта, че след работата на драматурга от Възраждането образът на Иванко става разпознаваем и дискутиран исторически персонаж. Благодарение на писателските находки на Друмев и научния интерест на Трифинов историческият сюжет се развива след литературния.
Образът на Иванко – от литературата към историографията
-
-
- ИМЕ: Николета Пътова
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература – Българска академия на науките
-
ДЪРЖАВАБългария
-
Николета Пътова е литературовед, специалист по българска литература и драматургия от периода на Българското възраждане. Главен асистент в Института за литература при БАН. Професионалното ѝ внимание е насочено към проблемите в социокултурните взаимоотношения и идентичността в национален и личностен план; към българската драматургия и театър от XIX в. и началото на XX в.; към театралната критика. Автор е на книгата „Драматургия на българското: националната идентичност във възрожденската драма“ (2012) и на множество публикации в научния печат. Води семинарни занятия по Възрожденска литература в СУ „Св. Климент Охридски“ (1999–2015) и лекции в ПУ „Паисий Хилендарски“ (2012–2015). Член е на Академичен кръг по сравнително литературознание и на Българско общество за проучване на XVIII в.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ