Статията проследява изместванията в моделното проектиране на чуждо културно пространство в поезията на Кирил Христов. Предложен е съпоставителен прочит на две стихотворения, посветени на Германия, но написани в отстояние на повече от 20 години. Страната, възпята в одата „Германия” от 1914 г. като идеалната държава, изглежда като зловещо отрицание на собствените си ценности в безименното стихотворение от стихосбирката „Вълнолом“ от 1937 г. Само изглежда, защото включването на този втори текст под заглавието „Немско“ в сборника „Цялостна България“ (1942 г.) и преводът му на немски език ще зададат съвсем различна посока на възможната му интерпретация. Работата с документи от Пражкия архив на Кирил Христов потвърждава – и вторият текст е одически и несъмнено е посветен на Хитлерова Германия.
Двете „Германии“ на Кирил Христов – конструкции на въобразената чуждост
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯПловдивски университет „Паисий Хилендарски”EMAILДЪРЖАВАБългария
Любка Липчева-Пранджева е професор, доктор на филологическите науки, преподавател по история на българската литература в ПУ „Паисий Хилендарски“. Специализира в Мюнхен, Виена и Берлин, а през периодите 2003–2006 и 2011–2016 преподава българска литература и култура в Института по славистика на Виенския университет. Ръководител е на международни изследователски проекти, свързани с проблематиката на превода като културен трансфер. Автор на монографиите: „Бързият сън на митовете“ (1999), „Левски: Букви от името“ (2001), „Битие в превода. Българска литература на немски език XIX–XX век“ (2010), „Класици, изгнаници, емигранти: литературни идентичности и превод“ (2020).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ