В статията се щрихира едно знаково отсъствие, а именно липсата на женственост в дадени лирически творби на поетите Павел Матев, Младен Исаев и Владимир Башев. За целта ще се тръгне от изясняване на женствеността и нейното местоположение, а също ще бъдат разгледани и произведения на Пейо Яворов, в които женствеността кореспондира пряко със сексуалността. В статията ще бъде маркиран и подстъп към символиката на женската коса
Образът на призрачната жена в българската социалистическа поезия
-
-
- ИМЕ: Боряна Владимирова
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAILborianna_vlad @abv.bg
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература – Българска академия на науките
-
ДЪРЖАВАБългария
-
Боряна Владимирова е главен асистент, доктор по филология в Института за литература при БАН. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2012 и магистърска програма „Литературознание“ през 2013. През периода 2014–2017 е редовен докторант в секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература. През 2019 защитава дисертационен труд на тема „Образът на женските коси в българската лирика на ХХ век“. Научните ѝ интереси са в областта на българския символизъм, диаболизма и съвременната българска литература. Автор на монографията „Образът на женските коси в българската лирика на ХХ век“ (2021) и на сборника с разкази „Епизоди от нарцистичната градина“ (2016). Автор на поредица от литературни анкети – с Ани Илков, Едвин Сугарев, Владимир Левчев и др.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ