On Bulgarian meanings of avant-garde and avant-gardism in literary culture

Published on
Free access

ABSTRACT

The text “About Bulgarian Meanings of Avant-garde and Avant-gardism in Literary Culture“ maintains that these two terms are fundamentally different in meaning. We can speak of avant-garde when a certain complex cultural – and not only literary – phenomenon is attached to history precisely as a cultural term (for instance, Russian revolutionary avant-garde, First and Second Polish avant-garde, etc.). Whereas we denote as avant-gardism the radical manifestations of some of the late modernisms (surrealism, Constructivism, futurism, Dadaism, etc.), seen in their completeness, somehow converged. As far as Bulgarian literature is concerned, we can speak of avant-gardism in reference to the 20s and the early 30s of the twentieth century. Yet, the only really Bulgarian phenomenon that can be defined as avant-garde is the marginalized over the years, Yambol-originated avant-garde of the early 20s. In addition, in the most recent several decades, we have been witnessing a certain not-too-well-defined neo-avant-gardism.


On Bulgarian meanings of avant-garde and avant-gardism in literary culture

  • PAGE RANGE: 326 - 337
    PAGE COUNT
    12
    LANGUAGE
    COUNT:
    YEAR:
    ISSUE NUMBER
    PUBLISHED ON :
    download: download

  • INVERSION
    INSTITUTION
    New Bulgarian University
    COUNTRY
    Bulgaria

    Михаил Неделчев е професор, преподавател по теория на литературата и литературна история в Нов български университет, дългогодишен ръководител на департамент „Нова българистика“, където в момента ръководи Литературноисторическата школа „Д-р Кръстьо Кръстев“. Завършил е славянскка филология и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Между 1974 и 1989 г. работи като редактор, изследовател текстолог и литературен историк в отдел „Литературно наследство“ на изд. „Български писател“. Участва в създаването на СДС и  възстановяването на РДП като един от нейните ръководители; депутат във Великото народно събрание и в 36-то Народно събрание. Работи върху проблематиката на литературния персонализъм. Автор на повече от 30 книги върху проблеми на литературната история и теория, както и върху феномени на политическата култура. Най-важните му изследвания са за писателите от кръга „Мисъл“, и по-специално за Яворов. Последните издадени негови книги са първите два тома от тритомната поредица „Как работи литературната история?“: „Обзорни литературноисторически сюжети“, том първи и „Персоналистически литературноисторически сюжети“, том втори, книга първа и втора. В продължение на повече от 10 години е главен редактор на въстановеното списание „Демократически преглед“. Участва в реализирането на редица международни  академически проекти. Носител на десетки литературни награди и на държавни отличия.