ПРОСЛЕДЯВАНЕТО НА МЕЖДУТЕКСТОВИТЕ ВРЪЗКИ КАТО ПОХВАТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА ЛИЧНОСТ: ГОСТАНЦА И КОМПЮТА ДОНЦЕЛА

Статията проследява как предвид малкия обем на съхранени свидетелства за дела на жени през Средновековието – факт, който се обяснява и с лишаването на женския пол от глас – би следвало да се разчита повече на създаването на съвкупност от текстове, които влизат в диалог помежду си, отколкото на фокусирано и задълбочено вглеждане в конкретно произведение. В статията биват предоставени два концентрични примера: първо се взима под внимание личността на Компюта Донцела (Флоренция, XIII в.), а впоследствие се разглежда и един от съхранените сонети, адресирани до самата поетеса, като се прави опит да се проследи произходът на споменатата в него Гостанца. Изследването цели да покаже как натрупването на взаимосвързани текстови свидетелства спомага за открояването на отличителни черти на социокултурната реалност на средновековната жена.