Доскоро маргиналното изучаване на еготекстовете се е превърнало в актуално научно поле, което постоянно поставя под въпрос традиционната представа за централни и периферни явления и автори в литературата. Настоящата статия цели да привлече внимание към автобиограф и автобиографичен текст, които са останали в сянката на литературния канон. Изследването се фокусира върху интерпретацията на автобиографията „Повесть о рождении моем, происхождении и всей жизни“ на княз И. М. Долгоруков (1764–1823), видна личност в руската културна сцена от края на XVIII и началото на XIX век. Въпреки че през живота си И. М. Долгоруков е бил доста успешен писател, днес се смята за „второстепенен“ автор. Не по-щастлива съдба има и обемната му автобиография, която дълго време не е публикувана. Все пак изследването на този текст е интересно за разбирането на еволюционната динамика на мъжката автобиографична проза в Русия през разглежданата епоха. Анализът позволява да се идентифицират някои типични характеристики на тогавашните автобиографии в период, когато все още жанрът не е кристализиран. В същото време изследването подчертава многото новаторски елементи на автобиографичния дискурс на този писател. За тази цел в изследването текстът на И. М. Долгоруков се сравнява с „каноничните“ автобиографии на А. Т. Болотов (1738–1833) и Г. Р. Державин (1743–1816).
ИЗВЪН КАНОНА: АВТОБИОГРАФИЯТА НА КНЯЗ И. М. ДОЛГОРУКОВ (1764–1823)1
-
-
- 0000-0003-2144-0382
Ребека Джили
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките
- България
-
Гл. ас. д-р РЕБЕКА ДЖИЛИ е русист в Института за литература – БАН. Тя е родена в Италия през 1994 г. Изучава чужди езици и литература в университета в Пиза, където получава бакалавърска (2016) и магистърска степен (2018). През 2019 г. специализира руска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата на нейната дисертация засяга културната памет и особеностите на мемоарната проза на княз И. М. Долгоруков, поет, мемоарист и драматург от края на XVIII и началото на XIX век. В сферата на научните ѝ интереси са автобиографичното писане и свързаната с него проблематика, memory studies, история на емоциите в литературата, медицината и литературата, сравнението на различната рецепция на културни кодове и литературни феномени в руската литература и в литература на други европейски страни.
Abstract:Доскоро маргиналното изучаване на еготекстовете се е превърнало в актуално научно поле, което постоянно поставя под въпрос традиционната представа за централни и периферни явления и автори в литературата. Настоящата статия цели да привлече внимание към автобиограф и автобиографичен текст, които са останали в сянката на литературния канон. Изследването се фокусира върху интерпретацията на автобиографията „Повесть о рождении моем, происхождении и всей жизни“ на княз И. М. Долгоруков (1764–1823), видна личност в руската културна сцена от края на XVIII и началото на XIX век. Въпреки че през живота си И. М. Долгоруков е бил доста успешен писател, днес се смята за „второстепенен“ автор. Не по-щастлива съдба има и обемната му автобиография, която дълго време не е публикувана. Все пак изследването на този текст е интересно за разбирането на еволюционната динамика на мъжката автобиографична проза в Русия през разглежданата епоха. Анализът позволява да се идентифицират някои типични характеристики на тогавашните автобиографии в период, когато все още жанрът не е кристализиран. В същото време изследването подчертава многото новаторски елементи на автобиографичния дискурс на този писател. За тази цел в изследването текстът на И. М. Долгоруков се сравнява с „каноничните“ автобиографии на А. Т. Болотов (1738–1833) и Г. Р. Державин (1743–1816).
Тема: Паралитературни жанрове и литературностКлючови думи: И. М. Долгоруков, канон, автобиография, руската литература от XVIII и началото на XIX в., маргиналност
-
