On the terrain of psychology, the weather can activate involuntary memory and play the role of Proust’s madeleine. Identical meteorological circumstances are able to awaken the lost memory (“and then it was raining”). Thus memories seem to gush out of the picture of weather. The paper discusses some discursive strategies of the text (repetitions, variations, recurring motifs, disseminations) related to weather, as well as a number of more discrete intuitive or deliberate autotextual dominances and preferences for a particular season, type of weather or atmospheric phenomenon that form an invisible aura and lend a certain tonality to one’s work.
AUTHOR. ATMOSPHERE. AUTOTEXTUALITY
-
-
- NAME: Margarita Serafimova
- INVERSION
-
E-MAIL
-
INSTITUTIONInstitute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences
-
COUNTRYBulgaria
-
Маргарита Серафимова (Институт за литература, БАН) е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1989), специализирала е в Université de Genève, Швейцария (1998–1999, 2002–2003) и е преподавала в Université Clermont Auvergne, Франция (2006–2012). Автор е на монографиите „Писмото и романът” (2001), „Пространството в литературата” (2018) и „Орхан Памук и "Името ми е Червен". От османската миниатюра до постмодерния роман” (2020), на учебното помагало „Ренесанс: литературни анализи за 10. клас” (2002), както и на редица литературоведски и културологични изследвания. Доктор (Теория на литературата) от 2000 г. и доктор на науките (Теория и история на културата) от 2016 г. Водила е лекционни курсове към Катедра по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” (1995–2005, 2013–1016). Член е на Академичния кръг по сравнително литературознание, Българското общество за проучване на XVIII век, Centre de recherches sur les litteratures et la sociopoetique (CELIS).
-
SUBJECT
