ON INCOMPREHENSIBILITY (1800)

Published on
Free access

ABSTRACT

Някои предмети на човешкото размишление привличат – било защото има нещо в самите тях, било защото има нещо у нас самите – към все по-задълбочено размишление, и колкото повече се отдаваме на това привличане и се изгубваме в тях, толкова повече те се превръщат в един единен предмет, който ние – в зависимост от това дали го търсим и намираме в себе си, или извън себе си – характеризираме като природа на нещата или като определение на човека. Други предмети вероятно никога не биха привлекли вниманието ни, ако в свещена самота посвещавахме наблюдението си изключително и единствено на този предмет на всички предмети и ако не се намирахме във взаимоотношения с други хора, едва от общуването с които да изникват подобни отношения и понятия за отношения, които при по-внимателна рефлексия да се разгръщат и разпластяват до предмети на размишлението, т. е. включително тук да следват тъкмо противоположния ход на нещата.


ON INCOMPREHENSIBILITY (1800)

  • PAGE RANGE: 252 - 266
    PAGE COUNT
    10
    LANGUAGE
    NUMBER OF VIEWS:
    53
    YEAR:
    ISSUE NUMBER
    PUBLISHED ON :
    download: download

    • Friedrich Schlegel
      • NAME: Friedrich Schlegel
      • INVERSION: Schlegel, Friedrich
      • Karl Wilhelm Friedrich 10 March 1772 – 12 January 1829) was a German poet, literary critic, philosopher, philologist, and Indologist. With his older brother, August Wilhelm Schlegel, he was one of the main figures of Jena Romanticism.

  • ON INCOMPREHENSIBILITY (1800)
    ABSTRACT

    Някои предмети на човешкото размишление привличат – било защото има нещо в самите тях, било защото има нещо у нас самите – към все по-задълбочено размишление, и колкото повече се отдаваме на това привличане и се изгубваме в тях, толкова повече те се превръщат в един единен предмет, който ние – в зависимост от това дали го търсим и намираме в себе си, или извън себе си – характеризираме като природа на нещата или като определение на човека. Други предмети вероятно никога не биха привлекли вниманието ни, ако в свещена самота посвещавахме наблюдението си изключително и единствено на този предмет на всички предмети и ако не се намирахме във взаимоотношения с други хора, едва от общуването с които да изникват подобни отношения и понятия за отношения, които при по-внимателна рефлексия да се разгръщат и разпластяват до предмети на размишлението, т. е. включително тук да следват тъкмо противоположния ход на нещата.