ОПИТОМЯВАНЕТО НА ЖОРЖ САНД, ИЛИ ЗА СЕЛЕКТИВНАТА РЕЦЕПЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
Настоящата статия изследва рецепцията на Жорж Санд в българската възрожденска култура, разглеждайки я като процес на селективно усвояване на европейската модерност. Основната теза е, че българското общество от XIX век не възприема директно и в пълнота творчеството на Санд, а го „опитомява“, адаптирайки го към собствените си морални и идеологически норми. Изследването се опира на рецептивната естетика (Яус, Изер), теорията за превода като пренаписване (Льофевр), теорията на културния трансфер и полисистемната теория, за да покаже, че преводът функционира като активен механизъм на филтриране и пренареждане на чуждите текстове. В този контекст българските преводачи действат като културни медиатори, които подбират и адаптират произведенията на Санд според „хоризонта на очакване“ на възрожденския читател. Анализът показва, че в българската културна среда навлизат предимно морализаторски и пасто- рални творби, докато радикалните романи, поставящи въпроси за женската автономия, сексуалността и критиката на брака, остават извън преводния корпус. Това селективно присвояване трансформира образа на Санд – от социално критична еманципаторка в „безопасна“ моралистка, съвместима с патриархалните ценности на възрожденското общество. Същевременно преводите ѝ изпълняват важна културна функция: те въвеждат нови естетически модели, романтически мотиви и социална чувствителност, като подпомагат изграждането на националната литературна система. Рецепцията на Жорж Санд в Българското възраждане е строго селективна и адаптивна, тя допуска само онези елементи на европейската модерност, които могат да бъдат интегрирани в местния морален и културен контекст. Този процес разкрива по-общ механизъм на културно посредничество, при който модерността се усвоява не като пряк трансфер, а като трансформирано и идеологически пречупено явление.
ОПИТОМЯВАНЕТО НА ЖОРЖ САНД, ИЛИ ЗА СЕЛЕКТИВНАТА РЕЦЕПЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
-
-
Бойка Илиева
- [email protected]
- Югозападен университет „Неофит Рилски“
- България
Бойка Илиева е доцент по антична и западноевропейска литература в Югозападния университет „Неофит Рилски“, както и литературен сътрудник към Института за литература, БАН. Автор е на монографиите „Италия в културата на Българското възраждане. Преводи и литературни влияния“ (2012) и „Вдъхновението Италия. Литературни контексти 1878–1918“ (2019), на учебното помагало за студенти „Западноевропейска литература. Естетически текстове и програми“ (2017), както и на статии в научни сборници и периодични издания. Председател е на Българското общество за проучване на XVIII век и член на Академичния кръг по сравнително литературознание. Изследователските ѝ интереси са съсредоточени в областта на литературната рецепция, сравнителното литературознание, имагологията, женското писане. Член е на редакционните колегии на академичните списания „Езиков свят“ и „Дългият Осемнадесети век“.
-
-
Резюме:Настоящата статия изследва рецепцията на Жорж Санд в българската възрожденска култура, разглеждайки я като процес на селективно усвояване на европейската модерност. Основната теза е, че българското общество от XIX век не възприема директно и в пълнота творчеството на Санд, а го „опитомява“, адаптирайки го към собствените си морални и идеологически норми. Изследването се опира на рецептивната естетика (Яус, Изер), теорията за превода като пренаписване (Льофевр), теорията на културния трансфер и полисистемната теория, за да покаже, че преводът функционира като активен механизъм на филтриране и пренареждане на чуждите текстове. В този контекст българските преводачи действат като културни медиатори, които подбират и адаптират произведенията на Санд според „хоризонта на очакване“ на възрожденския читател. Анализът показва, че в българската културна среда навлизат предимно морализаторски и пасто- рални творби, докато радикалните романи, поставящи въпроси за женската автономия, сексуалността и критиката на брака, остават извън преводния корпус. Това селективно присвояване трансформира образа на Санд – от социално критична еманципаторка в „безопасна“ моралистка, съвместима с патриархалните ценности на възрожденското общество. Същевременно преводите ѝ изпълняват важна културна функция: те въвеждат нови естетически модели, романтически мотиви и социална чувствителност, като подпомагат изграждането на националната литературна система. Рецепцията на Жорж Санд в Българското възраждане е строго селективна и адаптивна, тя допуска само онези елементи на европейската модерност, които могат да бъдат интегрирани в местния морален и културен контекст. Този процес разкрива по-общ механизъм на културно посредничество, при който модерността се усвоява не като пряк трансфер, а като трансформирано и идеологически пречупено явление.
Тема: Ние за другите и за себе сиКлючови думи: Жорж Санд Българско възраждане рецепция преводна литература културен трансфер -
Използвана литература
АЛЕКСАНДРОВА, Н. Жените като авторки и преводачки през Възраждането. – В: Жените в модерността. Известия на Регионален исторически музей – Русе. 2013, № 17, с. 45–56.
АРЕТОВ, Н. Между „научнопоучителното“ и „забавното“. Преводачът Ст. С. Бобчев. – В: Стефан Савов Бобчев 1853–1940: Живот и дейност. Юбилеен сборник доклади от научна конференция, организирана от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, посветена на 140-год. от рождението му, София, 4. ноем. 1993 г. Ред. Дора Томова, Цветолюб Нушев. София: НБ „Св. св. Кирил и Методий“, 1999, с. 163–171.
БАКАЛОВ, Г. Студии, статии, рецензии. Т. I. София: Български писател, 1983, 660 с.
БОТЕВ, Хр. [„Дяволско блато“ от Жорж Санд]. – Знаме, I, 1874, № 3.
БОБЧЕВ, Ст. С. „Пикильо Алияга или Маврите в царуванието на Филипа III“ от Ев. Скриба. – Читалище, V, 1875, № 6, с. 269–271.
ГЕНЧЕВ, Н. Франция в българското духовно възраждане. София: УИ „Климент Охридски“, 1979.
ДАНЧОВ. Н. Г., И. Г. ДАНЧОВ. Българска енциклопедия. София: Книгоиздателство Ст. Атанасов, 1936.
ИЛИЕВА, Б. Двойственото „поведение“ на българската възрожденска култура в ролята ѝ на реципиент. – В: Словесност и литература: Юбилеен сборник в чест на 60-годишнинатана проф. дфн Енчо Мутафов. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2003, с. 136–141.
КАСЪРОВ, Л. Енциклопедически речник. Ч. I. А–К. Пловдив: Д. В. Манчов, 1899.
КИРОВА, М. Жените и канонът: мярката, която не е една. – В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. София: Алтера, 2009, с. 9–46.
МИНКОВА, Л. Реално и нереално присъствие (Жорж Санд в преводната литература на Българското възраждане). – Литературна мисъл, XXXI, 1987, № 10, c. 76–83.
МИНКОВА, Л. Рецепцията на Жорж Санд в България. – В: Доклади от втория международен конгрес по българистика. Т. 13. Превод и рецепция на българската литература в чужбина и на чуждестранната литература в България. София: Издателство на БАН, с. 81–87.
ПАВЛОВ, Т. Христо Ботев. София: Български писател, 1949.
САНД, Ж. Дяволското блато. Превел от френский Марко Д. Балабанов. Цариград: Печатница на Карапетров и Друж., 1874.
САНД, Ж. Самодивата, или австрийците във Венеция. Прев. Ст. С. Бобчев. – Напредък, Х, 1876, № 87–91.
САНД, Ж. Индиана. Класически романи и повести. Прев. Пенка Пройкова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981.
СЕВЕРСКИ, Цв. Уроците на Жорж Санд (Необозримата любов на една жена с мъжки характер и мъжко писане). – В: Тайните на вдъхновителките. Новели за любовните авантюри на велики творци. София: Партнер БГ, 2018: https://chitanka.info/text/42488-urotsite-na-zhorzh-sand (прегл. 12.03.2026).
СИМОВА, Ж. Евгения Марс – във и отвъд маргиналността. – В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. София: Алтера, 2009, с. 133–152.
СТАНЕВА, К. Жените писателки през Възраждането. – В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. София: Алтера, 2009, с. 47–76.
ЯУС, Х. Р. Литературната история като провокация към литературознанието – В: Х. Р. ЯУС. Исторически опит и литературна херменевтика. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, с. 27–87.
BELZER, All. S. The Ashurst Sisters: Nurturing Rebellion Across the Nineteenth Century. London: Palgrave Macmillan, 2025.
ESPAGNE, M., M. Werner. La construction d’une référence culturelle allemande en France: genèse et histoire (1750–1914). – Annales ESC, 43, 1988, № 4, pp. 969–992.
ESPAGNE, M. La notion de transfert culturel. – Revue Sciences/Lettres, 2013, № 1: https://doi.org/10.4000/rsl.219 (seen 12.03.2026).
EVEN-ZOHAR, It. Polysystem Studies. – Poetics Today, Vol. 11, 1990, № 1.
GILBERT, S., S. GUBAR. The Madwoman in the Attic: The Woman Writer and the Nineteenth-Century Literary Imagination. New Haven: Yale University Press, 1979.
GRANT, R. B. George Sand’s “La mare au diable”: a study in male passivity. – Nineteenth-Century French Studies, Vol. 13, 1985, № 4, pp. 211–223.
ISER, W. The Act of Reading: A Theory of Aesthetic Response. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1978.
LAPORTE, D. “Ne m’appelez donc jamais femme auteur”: Déconstruction et refus du roman sentimental chez George Sand. – Nineteenth-Century French Studies, Vol. 29, 2001, № 3/4, pp. 247–255.
LEFEVERE, A. Translation, Rewriting, and the Manipulation of Literary Fame. London & New York: Routledge, 1992.
MEYER, P. An Author of His Time: Lermontov Rewrites George Sand. – New Zealand Slavonic Journal, 2002, pp. 173–182.
Òrco. – Treccani. Enciclopedia italiana online: https://www.treccani.it/vocabolario/orco/?search=%C3%B2rco%2F (seen 17.02.2026).
SAND, G. Histoire de ma vie: 4e (suite) et 5e partie. Vol. 4. Paris: Éditions Calmann Lévy, 1902 (1re éd. 1856).
SAND, G. L’Orco. A Legend of Venice. – The Crayon, Vol. 2, 1855, № 21, pp. 321– 323.
SAND, G. Notice. – In: G. SAND. La mare au diable; André; La noce du village; La fauvette du docteur. Préface et notice nouvelle. Paris: J. Hetzel, 1857.
[SAND, G.] Œuvres illustrées de George Sand. T. 1. Paris: Michel Lévy frères, 1867.
