„ТЕКСТОВИЯТ“ БАЙ ГАНЬО И НЕГОВИТЕ ИЛЮСТРАТИВНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ, ИЛИ КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА БЕЛГИЙСКАТА МАНТИЯ, ВИЕНСКИЯТ РЕДИНГОТ И ДВОРЦОВИЯТ ФРАК?
Статията изхожда от разминаването между наложения от българските художници визуален образ на Бай Ганьо и описанията на героя в текста на произведението, за да зададе въпроса какъв е моделът, по който е изградена книгата. Дали това е моделът на реалистичната литература, както обичайно творбата се чете, или е някакъв друг. Използвано е разграничението, въведено от Сергей Аверинцев, между моделите на древногръцката литература и близкоизточната словесност, за да се защити тезата, че „Бай Ганю“ проявява всички основни признаци на словесността. Модел, който е господстващ по време на Възраждането. Основните характеристики на този модел са: иносказателната поетика на притчата, а не на екфразиса; въвлечеността на словото непосредствено в житейските ситуации; индексална, а не иконична функция на словесните описания на визуалното; принципната незавършеност на творбата; проява на персонажите като „етоси“, а не като „характери“; функциониране на произведението като част от ритуал, при което социалната му функция се реализира чрез пряко поучение. Анализът на книгата в съответствие с този модел стига до извода, че иносказателните значения на двете основни проблемни понятия в нея – „европеец“ и „Бай Ганю“ – са различни в първата и втората част. Така възниква и въпросът за жанра на произведението, който определя и неговото място в живота – начин на възприемане, култивирани модели на поведение и социална функция. Оспорена е тезата, че „Бай Ганю – невероятни разкази за един съвременен българин“ е роман и е посочено, че книгата представлява цикъл от разкази, изградени върху парадоксалното съчетание между моделите на притчата и анекдота, а нейната цялост се организира не около единната история, както това би се случило в романа, а около основния проблем, който книгата поставя. Проблемът за трудното преминаване на България и българите към условията, ценностите, начина на живот и обществените правила на Модерността.
„ТЕКСТОВИЯТ“ БАЙ ГАНЬО И НЕГОВИТЕ ИЛЮСТРАТИВНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ, ИЛИ КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА БЕЛГИЙСКАТА МАНТИЯ, ВИЕНСКИЯТ РЕДИНГОТ И ДВОРЦОВИЯТ ФРАК?
-
-
Александър Панов
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките
- България
Александър Панов, роден през 1953 г. в гр. Перник, завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. Кандидат на науките (доктор) с дисертация на тема „Жанрове в българската лирика на прелома между двете столетия – очерк по историческа поетика“ (1985). Старши научен сътрудник (доцент) от 1997 г. Доктор на науките с дисертация на тема „Художествена система на Ботева поезия“ (2011). Професор по теория и история на литературата в Института за литература при БАН от 2012 г. Основ- ните области на научните му интереси са: теория на литературата, литературна антропология, жанрова теория и историческа поетика на българската литература. Автор е на книгите: „Теория на литературата“ (1995 и 2000), „Културни проблеми на българското литературно развитие“ (1997), „Художествена система на Ботевата поезия“ (2012), „„Песни и стихотворения“ от Христо Ботев – структура, основни сюжети и символични образи“ (2012), „Литературният образ извън пространството на книгата“ (2013), на многобройни статии и студии по теория на литературата, историческа поетика, литературна антропология, жанрова теория и др., както и на множество учебници и учебни помагала за средните училища.
-
-
Резюме:Статията изхожда от разминаването между наложения от българските художници визуален образ на Бай Ганьо и описанията на героя в текста на произведението, за да зададе въпроса какъв е моделът, по който е изградена книгата. Дали това е моделът на реалистичната литература, както обичайно творбата се чете, или е някакъв друг. Използвано е разграничението, въведено от Сергей Аверинцев, между моделите на древногръцката литература и близкоизточната словесност, за да се защити тезата, че „Бай Ганю“ проявява всички основни признаци на словесността. Модел, който е господстващ по време на Възраждането. Основните характеристики на този модел са: иносказателната поетика на притчата, а не на екфразиса; въвлечеността на словото непосредствено в житейските ситуации; индексална, а не иконична функция на словесните описания на визуалното; принципната незавършеност на творбата; проява на персонажите като „етоси“, а не като „характери“; функциониране на произведението като част от ритуал, при което социалната му функция се реализира чрез пряко поучение. Анализът на книгата в съответствие с този модел стига до извода, че иносказателните значения на двете основни проблемни понятия в нея – „европеец“ и „Бай Ганю“ – са различни в първата и втората част. Така възниква и въпросът за жанра на произведението, който определя и неговото място в живота – начин на възприемане, култивирани модели на поведение и социална функция. Оспорена е тезата, че „Бай Ганю – невероятни разкази за един съвременен българин“ е роман и е посочено, че книгата представлява цикъл от разкази, изградени върху парадоксалното съчетание между моделите на притчата и анекдота, а нейната цялост се организира не около единната история, както това би се случило в романа, а около основния проблем, който книгата поставя. Проблемът за трудното преминаване на България и българите към условията, ценностите, начина на живот и обществените правила на Модерността.
Тема: На изток от Новото времеКлючови думи: традиционност модерност нарация културна функция словесност литература жанр -
Използвана литература
АВЕРИНЦЕВ, С. С. Греческая „литература“ и ближневосточная „словесность“. – В: АВЕРИНЦЕВ, С. С. Риторика и истоки европейской литературной традиции. Москва: Языки русскои лультуры, 1996, с. 13–75.
АВЕРИНЦЕВ, С. С. Плутарх и античная биография. Москва: Наука, 1973.
АВЕРИНЦЕВ, С. С. Притча. – В: КОЖЕВНИКОВА, В. М., НИКОЛАЕВА, П. А. (общ. ред.). Литературны энциклопедический словарь. Москва: Советская энциклопедия, 1987, с. 521–525.
АНГЕЛОВ, А. В. Анти/Модерност: образи на екзотичното и земния рай в Европа през ХIХ век. София: б. и., 2017.
АНТОВ, Пл. „Бай Ганю“ – трансформации на гласа: кой, кому, как и защо говори в творбата. В: Алеко Константинов – вечният съвременник. Съст. Р. Шивачев. София: Карина-М, 2006, с. 41–106.
АНТОВ, Пл. „Бай Ганю“ – роман. Археология на жанра. – В: Пространствата на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Светлозар Игов. София: ИЦ „Боян Пенев“, 2012, с. 147–162.
БАХТИН, М. М. Эстетика словесного творчества. Москва: Искусство, 1986.
ИГОВ, Св. „Бай Ганю“ и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин. Пловдив: Жанет 45, 2008.
ПАНОВ, Ал. Жанровете на словесното изкуство. София, Диоген, 2024.
ПЕЛЕВА, И. Алеко Константинов. Биография на четенето. София: Просвета, 2002.
ПИРС, Ч. С. Избранные философские произведения. Москва: Логос, 2000.
ТЫНЯНОВ, Ю. М. Илюстрации. – В: ТЫНЯНОВ, Ю. М. Архаисты и новаторы, Ленинград: Прибой, 1929, с. 500–511.
ТЮПА, В. И. Дискурс/Жанр. Москва: Intrada, 2013.
ТЮПА, В. И. Введение в сравнительную нарратологию. Москва: Intrada, 2016.
ШИШМАНОВ, Ив. Иван Вазов – спомени и документи. София: Български писател, 1976.
ЯУС, Х. Р. Теория на жанровете и литературата на Средновековието. – В: ЯУС, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, с. 165–209.
FLUDERNIK, M. Roman. – In: LAMPING, D. (Hrsg.). Hadbuch der literarischen Gattungen. Stuttgard: Alfred Kroener Verlag, 2009, S. 627–645.
