Александра Антонова е доктор по българска литература и доцент в Института за литература към Българската академия на науките, специалист по нова българска литература. Автор е на монографиите „Чавдар Мутафов – в търсене на художествения лик“ (2011) и „Константин Константинов: възможности на разпознаването и себеразпознаването“ (2015), както и на отделни изследвания върху творчеството на Чавдар Мутафов, Димитър Димов, Никола Вапцаров, Светослав Минков, Боян Дановски, Борис Христов, Кирил Кръстев, Борис Шивачев, Златомир Златанов, Михалаки Георгиев и др., на рецензии и научно-приложни статии. Научните ѝ интереси са насочени към поетиката на предметизма, както и към историята и рецепцията на българската литературна критика. Редактор и съставител на научните сборници „Пространствата на словото. Сборник в чест на Светлозар Игов“ в два тома (2012), „Пенчо Славейков. 150 години от рождението му“ (2017), „Книга за Иван Методиев“ (2018), „Отидоха си моите пристанища. Нови изследвания върху творчеството на Иван Пейчев от конференциите по случай 100-годишнината от рождението на поета, проведени в Шумен и София“ (2018), „Димитър Талев – кодът на историята и лабиринтите на настоящето в литературата“ (2019). „Българската литературна критика – позиции и контексти“ (2020).
Ръководител на проекта „Актуални прочити на новата и съвременната българска литература“ към секция Нова и съвременна българска литература“ на Института за литература – БАН (2015), както и на проектите „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (2018) и „Българската литература за деца и юноши XX–XXI в.“ (2021), финансирани от Фонд „Научни изследвания“.