Пламен Антов е доктор на науките и професор в Института за литература към Българската академия на науките. Автор е на повече от 200 научни публикации в широк тематично-проблемен спектър и на няколко монографични изследвания: „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература“ (2016), както и на литературно-философското сравнително изследване „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми“ (1 том, 2019) и „Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер“ (2 том, 2021). Най-новата му книга е „‘До Чикаго и назад’ отвъд пътеписа. Към генеалогията на Бай Ганю“ (2021).
Като ръководител на научния проект „Литература и география“ е съставител на сборниците „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка“ (2015), „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (ХХ–ХХІ в.)“ (2017, в съсъставителство) и „Магическият реализъм“ (2019).
Поет и писател, автор на книги с поезия, разкази, фрагменти, пиеси; носител на награди за поезия и драматургия.