Заявената в заглавието позиция на символа „между“ съвсем не означава, че изкуството стои на една страна, а науката в противоположната. Нямам предвид и някакво строго разграничение на самия символ като функционално автономна област или комплекс. Даже допълнително ще уточня, че в случая имам предвид само художествената литература, тъй като писмеността изобщо представлява литература, а тя се отнася както за „Фауст“, така и за Общата теория на относителността или за аксиомите и геометрията на Евклид. Струва ми се, че такава всеобхватност на символа е непостижима и за най-развития писмен език. Затова в изследването си „Ракурси към ранната модерност. Психологизъм и символизъм“ се ограничавам с художествената литература, и то само с поезията.
THE SYMBOL IN LITERATURE – BETWEEN ART AND SCIENCE
-
YEAR: КНИГА 6PUBLISHED ON :
PUBLISHER: INSTITUTE FOR LITERATUREISSN (Print): 2738-7631ISSN (Online): 2815-2999
-
-
- NAME: † Rumen Shivachev
- INVERSION: Shivachev, Rumen
- INSTITUTION: Institute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences
- COUNTRY: Bulgaria
Румен Шивачев (1958–2022) – доцент, доктор по филология в Института за литература при БАН. Защитава докторска дисертация на тема „Бай Ганьо – мит и образ“. Публикува стихове, рецензии, статии, студии в ежедневници, литературна периодика и сборници. Съставител е на книгите: „Другият доктор Кръстев. Дневници, писма и статии“ (2003), „Алеко Константинов – вечният съвременник“ (2006, в екип), „Доктор Кръстев в писмата си“ (2007), „Неизвестни писма на Боян Пенев до Спиридон Казанджиев“ (2007), „Доктор Кръстьо Кръстев. Съчинения. Том трети“ (2007, в екип), „Енциклопедия: герои на световната литература“ (2008, в екип). Автор на монографиите „Суб-литературният мит „Бай Ганьо“ (2016) и „Ракурси към ранната модерност. Психологизъм и символизъм“ (2022).
-
-
ABSTRACTЗаявената в заглавието позиция на символа „между“ съвсем не означава, че изкуството стои на една страна, а науката в противоположната. Нямам предвид и някакво строго разграничение на самия символ като функционално автономна област или комплекс. Даже допълнително ще уточня, че в случая имам предвид само художествената литература, тъй като писмеността изобщо представлява литература, а тя се отнася както за „Фауст“, така и за Общата теория на относителността или за аксиомите и геометрията на Евклид. Струва ми се, че такава всеобхватност на символа е непостижима и за най-развития писмен език. Затова в изследването си „Ракурси към ранната модерност. Психологизъм и символизъм“ се ограничавам с художествената литература, и то само с поезията.
SUBJECT
