The article insists that “the canon does not tolerate avant-gardes”. With examples from Bulgarian, Polish, Ukrainian, Austrian and Serbian poetry, the position is defended that even in the most representative “classical” anthologies of the respective literatures, avant-garde texts are usually “thrown out”, considered to be some “deviations” from the norm. Examples of such significant neglected avant-garde works are also given. The literary-historical situation is almost the same, whichever literature is concerned.
The Resistance of the Literary Canon аgainst Avangardisms
-
-
Mihail Nedelchev
New Bulgarian University, BulgariaМихаил Неделчев е професор, преподавател по теория на литературата и литературна история в Нов български университет, дългогодишен ръководител на департамент „Нова българистика“, където в момента ръководи Литературноисторическата школа „Д-р Кръстьо Кръстев“. Завършил е славянскка филология и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Между 1974 и 1989 г. работи като редактор, изследовател текстолог и литературен историк в отдел „Литературно наследство“ на изд. „Български писател“. Участва в създаването на СДС и възстановяването на РДП като един от нейните ръководители; депутат във Великото народно събрание и в 36-то Народно събрание. Работи върху проблематиката на литературния персонализъм. Автор на повече от 30 книги върху проблеми на литературната история и теория, както и върху феномени на политическата култура. Най-важните му изследвания са за писателите от кръга „Мисъл“, и по-специално за Яворов. Последните издадени негови книги са първите два тома от тритомната поредица „Как работи литературната история?“: „Обзорни литературноисторически сюжети“, том първи и „Персоналистически литературноисторически сюжети“, том втори, книга първа и втора. В продължение на повече от 10 години е главен редактор на въстановеното списание „Демократически преглед“. Участва в реализирането на редица международни академически проекти. Носител на десетки литературни награди и на държавни отличия.
-
-
Abstract:ABSTRACTThe article insists that “the canon does not tolerate avant-gardes”. With examples from Bulgarian, Polish, Ukrainian, Austrian and Serbian poetry, the position is defended that even in the most representative “classical” anthologies of the respective literatures, avant-garde texts are usually “thrown out”, considered to be some “deviations” from the norm. Examples of such significant neglected avant-garde works are also given. The literary-historical situation is almost the same, whichever literature is concerned.
Keywords:
