Technique and Mysteriousness: Cinema and Haiku. The Turn. Or What Japanese Cinema Would Look Like in Japanese

Published on
Free access

ABSTRACT

Starting from several Eisensteinian publications from the late 1920s, this article discusses the problem of a deep, essential closeness between the language of cinema as the perfect symbiosis of language and technology (and the film camera as the perfect machine) and different modes of Eastern/Japanese traditional culture: haiku poetry, kabuki theater, traditional ukiyo-e painting, and the nature of pictographic writing itself. This “language” plot is considered as part of the large-scale turn in Western culture/ art in the early twentieth century as a radical crisis-renewal act of overcoming one’s own “classical” tradition of relation to reality. The “second” Heidegger and particularly “A Dialogue on Language between a Japanese and an Inquirer”(1953/54) was used as a philosophical paradigm of the plot.


Technique and Mysteriousness: Cinema and Haiku. The Turn. Or What Japanese Cinema Would Look Like in Japanese

  • PAGE RANGE: 41 - 66
    PAGE COUNT
    26
    LANGUAGE
    COUNT:
    YEAR:
    ISSUE NUMBER
    PUBLISHED ON :
    download: download

  • plamen_antov_0.jpg
    • NAME: Plamen Antov
    • INVERSION
    • INSTITUTION
      Institute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences
    • COUNTRY
      Bulgaria
    • Пламен Антов, роден през 1964 г., е проф. д. н. в Института за литера- тура – БАН. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на около 200 научни публикации и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература“ (2016), както и на литературно-философското сравнително изследване „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми“ (1 том, 2019) и „Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер“ (2 том, 2021). Най-новата му книга е монографичното изследване „„До Чикаго и назад“ отвъд пътеписа. Към генеалогията на Бай Ганю“ (2021). Съставител е на сборниците „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка“ (2015), „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски от- ражения (ХХ–ХХІ в.)“ (2017), „Магическият реализъм“ (2019). Автор е на 13 книги с поезия, разкази и пиеси. Член на Българско общество за проучване на ХVІІІ век, Академичен кръг по сравнително литературознание и Сдружение на български писатели. Носител на национални награди за поезия и драматургия. Негови стихотворения и литературоведски статии са публикувани в чужбина.